ЛЯТНА ЗАНИМАЛНЯ АЛФ

 

Работилница за откриване и развиване на таланти АЛФ!
Подходяща за деца от 5 до 12 години

ДОБРЕ ДОШЛИ В ЛЯТНАТА АКАДЕМИЯ НА КОРПОРАТИВНА ЗАНИМАЛНЯ АЛФ!


Намираме се на изключително удобна локация в София - в Търговски Център Европа, посока Летището, на бул. "Искърско шосе" 7, сграда 2.

 

ЛЯТНА ЗАНИМАЛНЯ АЛФ е езикова занималня и е подходяща за деца от 5 до 12 години. Представлява иновативна работилница за откриване и развитие на таланти, която включва модулите:

(1)  Ателие за поправка и създаване на нови детски играчки

(2)  Артакадемия

(3)  Терапевтичен театър

(4)  Образователни игри

(5)  Приказно ателие

(6)  Музикално ателие

 

Педагогическата работа с деца в Лятна занималня АЛФ, предвижда и ежедневни двуезични творчески занимания - на български и на английски език (от понеделник до петък.)

Начало: 01 юни 2020 г.

Край: 10 септември 2020 г.

Цена: 400 лв. за месец 

* Осигурява се възможност за доставка на храна за децата (кетъринг услуга), с предварителене избор на меню, което се доплаща.


ПРОГРАМА ЗА СЕДМИЦАТА

  • Денят започва в 8.00 часа и свършва в 18.00 часа
  • Децата ще се посрещат от учител на входа на занималнята от 8.00 до 8.15 часа
  • Следва гимнастика на открито 
  • Дезинфекция
  • ЗАКУСКА: 8.30 до 9.00
  • Творчески занимания / работа по модули
  • ОБЯД: 12.00 до 12.30
  • Творчески занимания / работа по модули
  • СЛЕДОБЕДНА ЗАКУСКА: 15.00 до 13.30 часа
  • Артакадемия на открито (при хубаво време)

Предвидени са и допълнителни развлечения – посещение на музеи, галерии, паркове и др. подходящи за децата места.

Работата в Лятна занимална АЛФ се основава на иновативната стратегия за КООПЕРАТИВНОТО УЧЕНЕ.



ЗА КООПЕРАТИВНОТО УЧЕНЕ И ЕФЕКТА ОТ НЕГО

 

Кооперативното учене е стратегия за обучение (стратегия за съвместно учене и сътрудничество по проф. В. Делибалтова), която се прилага при работа в малки групи от трима до пет ученика и им дава възможност за работят заедно/съвместно. Кооперативното учене се осъществява в малки групи (съвместно учене), но не всяко съвместно учене (работа в малка група) е кооперативно учене. Според  Джонсън&Джонсън за кооперативно учене (работа в малка група чрез сътрудничество) може да се говори, когато са налице:

 - Позитивна взаимозависимост между членовете но групата – всички членове на групата се чувстват свързани един с друг за постигане на обща цел. Всеки член на групата трябва да успее, за да успее цялата група;

 - Индивидуална отговорност – всеки член на групата е отговорен за постигане на общата цел и за това, след края на работата да може да демонстрира наученото;

 - Взаимодействие от типа „лице в лице“ – членовете  на групата работят заедно близо един до друг и общуват помежду си по начин, чрез който се подпомага постоянен прогрес;

 - Социални умения – умения за взаимодействие с други хора, които дават възможност на групата да функционира ефективно (напр. да изчакваш реда си, окуражаване, слушане, изясняване, проверяване на разбирането, изпробване.) Подобни умения улесняват общуването, доверието, лидерството, взимането на решения и решаването на конфликти;

 - Рефлексивно обсъждане на извършеното – членовете на групата оценяват своите съвместни усилия и постигнати резултати.

 

Съществуват много и различни подходи към кооперативното учене. Повечето включват учениците в групи от по 4-ма или 5-ма участници с различно ниво на способности(хетерогенни групи), но някои подходи използват диади, а други – групи с вариращ размер. Обикновено учениците са разпределени в кооперативни групи и работят заедно в продължение на няколко седмици или дори месеци („основни групи“.) Най-често децата са учени на конкретни социални умения, които ще им помогнат да работят добре заедно като активно слушане, даване на добри обяснения, избягване на иронични и силно негативни коментари, включване на други хора и търсене и оказване на помощ.  Изследванията върху кооперативното учене, които включват групови цели и индивидуална отговорност, демонстрират значителни положителни ефекти върху постиженията на учениците по всички предмети и в различни видове училища. (Славин, Р. 2004, с. 331)  Редовното  използване на стратегията позволява на учениците да постигнат по-високо ниво на разбиране и да развият умения за междуличностни отношения, необходими за изграждане на взаимоотношенията със съучениците им (междугрупови отношения). В резултат на тази стратегия учениците придобиват умения в областта на критическото мислене, изграждат по-позитивни самооценка, отношение към училището и учебните предмети и по-добро разбиране на съвместната работа с другите. Разработени и изследвани са много и различни начини за кооперативно учене. Сред най-популярните е този на Славин, Р. (2004) Педагогическа психология. С., Наука е изкуство.

 

Управление на средата при кооперативното учене

Когато за пръв път учим малките ученици да работят заедно със съучениците си в малки групи е препоръчително преди това да се въведат и упражнят няколко правила, които улесняват и благоприятстват успешната работа в екип.

 

Пример:

Правило „Безшумно“

Кооперативното учене насърчава вербалната комуникация в групите, децата се увличат в дейностите и не обръщат внимание на учителя. Понякога се налага той/тя да прекъсне работата и да съобщи нещо на целия клас. При такива ситуации е подходящо да се използват невербални знаци и сигнали. Преди да започне работата в малки групи, кажете на децата, че ако искате да им съобщите нещо ще си вдигнете ръката (за малките, може да направите „зайче“ с ръката си, което има дълги уши и слуша внимателно.) Всяко дете, което види учителя с вдигната ръка трябва да спре работата си и също да вдигне ръката си. Така и децата, които са с гръб към учителя ще видят знака, показан от другите деца и ще спрат работа, докато всички забележат и постъпят по съшия начин. Групата може да си свали ръцете, след като всички са насочили вниманието си към учителя и е настъпила тишина. Вече може да им съобщите това, което сте решили (може да се използват и звукови сигнали, но приятни – звънче или нещо подобно, но моля не използвайте онази ужасно дразнеща практика на някои учители да чукат по бюрото с пръстен М.К.)

Правило „Късият глас“

Когато работят в малки групи децата се увличат и повишават тона, с който говорят. Това създава твърде шумна обстановка в класната стая и пречи на работата. Начин да ги научим да използват подходяща сила на гласа е следното упражнение. Отрежете три парчета канап с различна дължина – едното от вас до края на класната стая, второто – от вас до средата на стаята и третото с дължина колкото е разстоянието между двама души, които работят в малка група. Хванете единия край на най-дългото парче канап, а другия край да го хване дете, което седи в дъното на стаята. Нека детето каже нещо с толкова силен глас, че да го чуете (или вие го направете.) Това е „дългият глас“, който използваме когато разговаряме с някого на такова разстояние. Попитайте децата дали това е подходящия тон за разговор при работа в малка група. След това по същия начин упражнете силата на гласа с второто парче канап - „средния глас“ и с най-късото – „късия глас“. Убедете се, че всички са разбрали, че при работа в малка група използваме „късия глас“ – упражнете го с повече деца. След това при работа в малка група, когато шумът в класната стая се увеличи – просто напомнете за „късия глас“.

Правило „Попитай трима и след това мен“

Децата обичат да питат учителя за всичко, но този навик затруднява работата в малки групи. Обява им се, че когато работят по групи и имат въпрос, първо трябва да попитат трима от своите съученици – от тяхната или от другите групи и ако никой от тримата не може да им отговори, тогава може да отидат с въпроса си при учителя.


Подготовка за работа в малка група

При работата по двойки или в малки групи, (и когато ги учим  как, и  когато вече умеят да работят заедно) от значение е учебната задача, която се възлага. Основният елемент на кооперативното учене, които търсим, е постигане на целта със съвместни усилия, като децата си сътрудничат. Друго основно умение, което се усвоява докато работят по групи е т. нар. „активно слушане“. Когато се работи в малки групи често се случва по-активни деца (т. нар. „естествени“ лидери) да обсебят работата и да се налагат, като отблъскват или ограничават участието на другите деца и не се вслушват в техните мнения. Работейки в група, децата са поставени в ситуация да изслушват (и то внимателно, и с разбиране) мнението на другарчеатта си, за да могат успешно да завършат общата задача. Например:  в 1 клас, „Околен свят“, тема „Моето семейство“, задача – всяка двойка да пресметне общия брой на членовете на техните семейства (задача от логико-математическа интелигентност.) Всяко дете ще трябва да изброи членовете на семейството си и да изслуша същата информация от другарчетата си, за да могат да решат общата задача. Усвояването на това умение подпомага по-нататъшната работа в сътрудничество с другите деца в малка група.

Основни групи

Основните групи се състоят от три до пет ученика, обединени произволно или по интереси. Екипите са разнородни по отношение на способности, мотивация, социални умения, пол, етноси т.н. Основните групи помагат на децата да развият умения за работа в екип, да изградят доверие един към друг и де се сприятелят. След поредица от занимания, основните групи дават възможност на членовете си да придобият групова идентичност, но за да формираме общност, в който децата ще са заедно е необходино периодично групите да се прегрупират и децата да работят с други съученици.

 

Роли при работата в малка група

Когато учим децата да работят в малки групи при поставяне на задачата задаваме и роли на децата, които те трябва да изпълняват по време на работата. Ролите може да варират в зависимост от характеристиките на задачите за изпълнение, но почти винаги присъства:

(1) „четец“ – детето, което ще прочете задачата на групата;

(2) „записващ“ – детето, което записва предложенията, крайното решение и т. н, това, което трябва да се запише;

(3) „говорител“ – детето, което ще представи пред останалата част от класа резултата от работата на екипа;

(4) „контролиращ“ - дете, което да „следи за времето“ (груповите задачи са с определена продължителност, в рамките на която екипът трябва да изпълни задачата);

(5) „отговорник за материалите“ (при избрана група от 5 участници), който трябва да осигури необходимите материали за изпълнението на задачата (от налични в залата и осигурени предварително).

В началото на усвояване на работата в екип, учителят възлага ролите, по-късно, когато децата вече са изградили определени умения, може те сами да ги преразпределят помежду си. В такава ситуация всяко дете би трябвало да заяви какво може да прави добре, така че екипът да работи по-успешно. Препоръчително е децата да изпълняват различни роли, тъй като това допринася за усвояване и развиване на различни умения (може дасе сменят седмични, за да може да се получи затвърждаване на придобитие знания и умения, и да се положи основата на образователни навици.) Възлагането на роли дава възможност на учителя да се опира на силните страни на децата и да осигурява преживяване на успех, което повишава мотивацията (напр. в 1 клас „четец“ все пак трябва да е дете, което чете добре), но същевременно може да се използва и за да се влияе върху развитието на определени умения, в които определени деца имат затруднения. Дете, което е стеснително в ролята на „говорител“ ще се упражни да говори пред съучениците си и т.н. Ако децата са в 1 клас и все още не могат да четат, ролите се илюстрират с картинки, числа или баджове, които им помагат да не забравят ролята си, и да се концентрират върху изпълнението ѝ, а на учителя - да наблюдава изпълнението на делегираните роли и изпълнието на задачите. 

Посочените роли са свързани преди всичко с организационната страна работата в малки групи и не заместват, а са допълнение към работата по поставената задача, в чието изпълнение трябва да участват всички членове на екипа. Чрез тези роли учителят подпомага децата при усвояването на различни социални умения, които са необходими за ефективна работа в сътрудничество с други хора и които изследователите на стратегията определят като едно от предимствата на използването на кооперативното учене в обучението.

Развитието и усъвършенстването на необходимите социални умения успоредно с учебната задача са цел на работата в екип. Ако учителят си постави подобна цел (да развие определени социални умения чрез работата в екип), може да въвежда и по-сложни за изпълнение роли като „наблюдател“ на когото може да се възложи да наблюдава и записва в предварително подготвена форма за наблюдение от децата, като в хода на изпълнение на задачата „допринася с идеи“, „насърчава другите да участват“, „изразява подкрепа и/или одобрение“ и т. н. (в конкретния пример „наблюдателят“ не участва в работата на екипа, а само наблюдава и записва.) Събраната информация за характеристиките на съвместната работа се обсъжда в групата и може да служи като основа за коригиране и развитие на  уменията за съвместната работа. При обсъждането всеки член на екипа се насърчава да коментира начина, по който останалите членове на екипа използват уменията за съвместна работа и да изслушва оценката на останалите за своята работа. Например - всеки трябва да отговори на следните „въпроси“: „Оценявам това, което ….  направи“, „Впечатлен съм от …, защото…“, „Хареса ми, когато ти …“, „Ти наистина помогна на групата с …“, или други подобни реплики в зависимост от целта на учителя какво социално умение иска да формира или развие. Ако има дете, от което има оплакване, то трябва само да погледне изказалия оплакването и да му благодари (трудно за изпълнение, но с упражнения се постига).

 

Вярваме, че ви беше любопитно и полезно да научите повече за КООПЕРАТИВНОТО УЧЕНЕ в Лятната академия на АЛФ!

Ако имате въпроси, не се колебайте да се свържете с нас по телефона (0888197743) или през формата на сайта по-долу.

 

Поздрави от екипа на АЛФ!



Изпрати запитване