Новини

Стартира записването за нова яслена група АЛФ от 15 септември 2020 г.

05.07.2020 г.

Реджо-педагог и медицинска сестра ще поемат новата група от 8 деца

Колаж: Корпоративна занималня АЛФ

Автор: Д-р Мария Любенова

 

Поради големия интерес от страна на родителите към възпитателния и образователен подход на Корпоративна занималня АЛФ към най-малките, Ръководството на Социално предприятие АЛФЗОНА.БГ, взе решение за сформиране на извънредна яслена група от 8 деца на възраст от 9 месеца до 2 години. Начало - 15 септември 2020 г.

За мъничетата ще се грижи топекип от реджо-педагог, медицинска сестра и детегледач, който вече започна своята експертна подготовка.

Заявка за записване можете да направите: писмено по и-мейл чрез модула КОНТАКТИ, по телефона като позвъните на 0888197743, както и като ни посетите на място в Търговски център Европа - сграда 2, етаж 2, кв. "Дружба 1" в гр. София, бизнес зона Летището.

Повече за работата с деца в яслените групи на АЛФ, вижте ТУК.

 

Като педагог, който от години изследва развитието на децата в начален етап и като ръководител на Корпоративна занималня АЛФ в София, към която функционира център за почасови, полудневни и целодневни грижи за деца от 9 м. до 7 г., както и занималня за ученици от 1 до 4 клас, бих искала да споделя изключитлено добрите резултати от работата на екипа ни с деца по японската система Гаккен, в съчетание с италианския подход Реджио-Емилия.

Симбиозата между двете методики е изключително ефективна, а резултатите се изразяват в:

- стимулиране на индивидуалността на детето

- ясна идентификация на личността му

- ясно дефиниран рамков модел за взаимодействие със света

- проява на творчески изказ и самочувствие 

- атрактивна изява през творчество и високи нива на емоционална интелигентност 

- желание за работа в група и засилена емпатичност

 

Защо водещи в Система АЛФ са Японския педагогически модел и Реджо-педагогиката?:

Японските деца от съвсем малки се възпитават на устойчив характер и търпение, добродетели и традиции. И в дома си, и в училищните заведения се обучават на маниери, обноски и уважение. От най-ранна възраст японските деца се учат да разпознават и определят чувствата и емоциите – както своите собствени, така и тези на останалите. Възпитават се с любов, търпение, ласки, внимание, а крясъците и наказанията са несъвместими с японското възпитание. Децата лесно усещат недоволството на родителите си, а наказанията се свеждат до лош поглед или неодобрително мълчание. Японската образователна система набляга върху корпоративното поведение, груповата дисциплина и придържането към стандартите. Тази система служи добре на страната и осигурява обучена индустриална работна ръка, благодарение на което през 20 век Япония е световна икономическа сила. Успехът на системата се потвърждава и от факта, че повечето японци се смятат за принадлежащи към средната класа и възприемат образованието като път към успеха на децата си. 

При подходът Реджио-Емилия всичко е организирано върху принципи на работа, които се интерпретират от средата, училището и общността, в която се прилагат. Основните идеи, на които се основава този метод на обучение, са свързани с естественото развитие на детето и отношенията му с хората, с които то контактува. Изкуствата заемат първостепенно място в ежедневието на децата. Възпитателите имат за цел да развият близки и открити отношения с децата, като те самите непрекъснато биват поощрявани да са откровени и близки с останалите деца от групата. Разбира се, има определени правила, които децата трябва да следват, но те са динамично променящи се, в зависимост от различните групи общности и ситуации, в които децата попадат. В Реджо-педагогиката липсват понятия като „неправилно“, например, при нея се залага преди всичко на различните варианти, които може да има едно решение, а учебният процес изцяло се основава на интересите на децата и на тяхната фантазия.

Основната цел на двата подхода, е да се запазят и развият всички възможни начини за самоизява на детето, открият и насърчат неговите таланти.

 

ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ АЛФ, УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ!

 

 

Размисли относно мисията на хората, които се грижат за деца

(Исторически преглед и ретроспекция)

Дейността на Ян Коменски (1592-1670) като родоначалник на съвременната педагогика надхвърля европейските граници, придобива световно значение, а трудовете му притежават мащабен, енциклопедичен и революционен характер. С „Велика дидактика” Ян Амос Коменски става създател на първата цялостна система в историята на педагогическата мисъл. Верен на демократичните си възгледи, той убедено обосновава необходимостта от всестранно образование на всички без разлика на социална принадлежност, религия и пол. В съчиненията си анализира ролята на семейството, обосновава значимостта на редица дидактически принципи и методи, които са водещи и в съвременната педагогическа практика.

Прегледът на класическите концепции доказва, че идеята за защита на правата на детето и детството не е нова, издигната е още от Ж. Ж. Русо (1712-1778). Градивните елементи в педагогиката на Русо звучат убедително за всеки съвременен учител: детските потребности да се поставят в центъра на цялата възпитателна работа; възпитанието да е природосъобразно; да се стимулират творческите сили на детето. Препоръките на Русо любовта, свободата и опитът да бъдат цел и опора във възпитанието на детето са водещи и днес.

Идеите на Песталоци (1746-1827) се оценяват като отправна точка на съвременната образователна теория и практика: сигурността в дома е основа за щастието и за ученето; всички деца имат равно право на образование и равна способност да извлекат полза от него; вътрешните способности на децата да се развиват в съответствие с природата, децата да се насърчават да наблюдават конкретни неща; прогресът от познатото към новото да се осъществява в любяща и сигурна среда; вярата, че всяко дете има потенциал, но без любов нито физическите, нито интелектуалните способности могат да се развиват естествено. Атаките му срещу скучното, откъснато от интереса и опита на децата конвенционално образование звучат актуално и днес. Веруюто на Песталоци, че основи на развитието са любовта, трудът и социалното взаимодействие може да бъде кредо на всеки съвременен учител.

Рационални идеи за обучението утвърждава и Йохан Херберт (1776-1841), според когото то трябва да бъде възпитаващо и да развива разностранните интереси на ученика. Твърдението, че ако управлението на възпитателния процес се съчетава с авторитет, любов, благоразположение, право и справедливост ще се достигне до съвършенство, а децата ще изпитват вътрешна свобода и съгласуваност между воля и разум доказва педагогическия перфекционизъм на системата му.

Немският теоретик на предучилищното възпитание Фрьобел (1782-1852): успешно съчетава теория и практика, а през 1837 г. открива първото предучилищно учреждение, наречено от него през 1840 г. „детска градина”. Заслужава признание схващането му, че за правилното възпитание на детето са необходими организирани занимания в средата на връстници. Той не само разработва теория за работата в детската градина, но и методика за подготовка на възпитателки за децата.

Един от върховете в развитието на предучилищната теория и практика бележи концепцията на Мария Монтесори (1870-1952). Като използва дългогодишните си наблюдения и изследвания в областта на развитието на детето тя разработва система от материали, които предоставят на детето неповторимата възможност да се почувства личност, уважавана от възрастните и от връстниците си. Тя твърди, че децата трябва да се развиват съобразно естествения си вътрешен план, като натрупват практически опит, който ги прави независими и самостоятелни. Схващането й за съобразяването с особеностите във възрастовото развитие на детето, с неговите потребности във всеки един отделен етап и с това по какъв най-адекватен начин децата да бъдат обучавани така, че да учат с минимално усилие и с много радост стои в основата и на съвременните педагогически търсения.

Силно е влиянието и на руската предучилищна теория и практика. Призивите на К. Д. Ушински (1824-1870) и А. С. Симонович за цялостно опознаване на детето, за съобразяване с принципа за народност, за ролята на труда, за възпитаване чувство на взаимопомощ у децата са особено актуални днес. Постановката на Симонович(1840-1933) за необходимостта от творческа педагогическа среда, за съобразяване визията на вътрешните и външните пространства с потребностите на децата е препоръчителна за всяка модерна детска градина.

Драган Цанков с право се определя като основоположник на българската теория за обществено предучилищно възпитание; приносът му е внушителен, защото по същество трудът му може да бъде оценен като реалистичен и оптимален модел за обществено предучилищно възпитание, с който не само се очертава национален теоретичен базис, но и се прогнозират перспективите в развитието на детската градина като образователна степен.

Забележителен е фактът, че общественото предучилищно възпитание у нас се движи почти успоредно с европейската школа. Първите в света детски градини са изградени в Европа: Р. Оуен през1816 г. в Англия създава първото училище за малки деца; през 1840 г. Ф. Фрьобел открива в Германия “детска градина”; в Русия се създава през 1859 г., а във Франция през 1881/1882 г. Първата детска градина в България- забавачница „Детинска мъдрост“ е учредена на 10 август 1882 година от Н. Живков и съпругата му, които са и първи възпитатели. Основната идея е децата да се възпитават „по български дух, по български характер“. Пет години по-късно, през 1887 г. Живков издава и първото ръководство за работа в детските градини – „Детинска мъдрост“; Идейните основи на педагогическата теория на Никола Живков са изградени върху:

  • Модерните европейски теории и системи за възпитание и обучение;
  • Методичната система на Фрьобел, но без неговия мистицизъм и идеализъм;
  • Демократизмът и материализмът на К. Ушински;
  • Адаптацията на чуждите теории според възможностите на българската образователна система.

Педагогическата система на Никола Живков има модерна визия не само за времето си, но и за днешния ден, цел: цялостно и хармонично развитие на детската личност; актуално формулирани са и функциите на възпитанието: социална, възпитателна, развиваща (творчески дух).

Детето, според Н. Живков, е равноправен и достоен член на обществото, към който трябва да се проявява безгранична любов, уважение, доверие и нежни грижи. Програмното съдържание включва разнообразни дейности: гимнастика и разходки; смятане; родна реч; околна среда; изобразителни дейности; пеене; труд; конструиране. Сериозен принос в развитието на предучилищното възпитание у нас има и Ел. Кларк. За нея най-важното при възпитаването на детето е примерът на родителя, на учителя, на възпитателя. Детето по-лесно запомня и върши това, което вижда да вършат другите, отколкото това, за което само чува как трябва да се върши. Възпитанието се поставя в центъра на педагогическата работа най-напред върху възпитателя и след това върху възпитанието на детето. Повече знания детето може да получи и по-късно, но характер се гради сега, а не когато е късно; по-лесно е да се оправят първите стъпки на детето, отколкото да се поправят кривите пътища на възрастните. Всеобхватният поглед на Ел. Кларк за предучилищното възпитание включва и работа с родителите преди появяването на детето, както и грижи преди тригодишната му възраст. Според нея е важно да се даде подготовка на всички, които работят като възпитателки на малки деца - майки и учителки. Акцент поставя и върху необходимостта от изследователска дейност, да изследва научно особеностите на предучилищната възраст на детето и да прави откритията в тази област общодостъпни.