ДЕТЕГЛЕДАЧИ АЛФ

Снимки: Образователенцентър АЛФ

Автор: Стефания Москова /клиничен психолог/

Има един период в детското развитие, който подлага родителите на изпитание. След двегодишна възраст детето преминава от бебешка възраст в света на детството. През този период с детето се случват много промени, то пораства, често мени настроенията си, става по-самостоятелно и това му харесва. Междувременно не спира да има нужда от родителите си, и понякога изпада в конфликт.

В психологическата литература през годините на много местта се говори за кризи /житейски кризи/.

“Възрастовите кризи са регулярен процес, обусловен от логиката на личностното развитие и от необходимостта да бъдат разрешени основните възрастови противоречия.” (З. Фройд, Е. Ериксон, Л. Виготски, Л. Божович).

При влошено нормално състояние, когато налице са резки отклонения от нормалния ход на живота на индивида, човек изпитва психологическа криза.

 Първата възрастова криза е кризата на ината

 Настъпва около две и половина, тригодишна възраст. Това е т.нар. бебешки пубертет или “Криза на ината”.

В този период детето иска да направи всичко само. То вече е подготвено за своята самостоятелност и започва да изпробва своите възможности – да се катери, да кара колело, да скача от високо, да рита топка, да се опитва да рисува върху лист, а защо не и върху стените, масата и където намери, да се храни и пие от чаша самостоятелно, да се съблича и събува, да се облича и обува, да контролира физиологичните си нужди и т. н. Говорът се развива, изреченията стават сложни, започват разнообразните въпроси и влизането на детето в различни роли у дома, в детската градина, навън. Започва да се състезава с другите деца. То активно играе с играчки, но и с наличните му предмети вкъщи и много обича да подражава на големите – да готви, чисти, простира, храни, къпе играчките, разучава телефона на татко, гримира се с козметиката на мама и какво ли още не.

Кризата се поражда от сблъсъка между това, което детето иска да прави самостоятелно и правилата, наложени му от вън, от средата - родители, възпитатели и др.

Тази първа криза е много важен период за развитието на детето.

Детето вече е пораснало физически, за да се справя само, но още няма опит как да прави това. Не умее да изрази този свой порив с думи. Много често поведението му е неочаквано, агресивно или автоагресивно, дори застрашаващо здравето му. Когато родителите предусещат опасност започват да налагат забрани: “Не се качвай там!, Ще паднеш!, Стой мирно!, Пази тишина!”.

За да удовлетвори своите желания и да изследва околния свят, но среща забрани, реагира с познатите му от по-ранна възраст модели. Когато децата са бебета, родителите им се радват на двигателната възбуда - те ритат с крачета, търкалят се, движат се бързо и т.н. около втората - третата година детето си служи със същите движения, за да удовлетвори желанията си: рита, хапе, крещи, блъска, търкаля се и т.н.

Детето разбира какво му казват големите, но неговата потребност да се справя само, да разузнава, да се учи и дори да се заинати, е по-силна от готовността му да послуша възрастния и да се съобрази с наложените правила.

За всички родители е изключително важно да знаят как да подпомогнат детето си да премине през своята криза сравнително безболезнено.

Ето някои препоръки към родителите, с които може да се преодолее неприемливото, агресивно поведение при детето:

• Добре е да му дадем модел как да се справи, да му покажем, да направим „нещото” заедно, родител/и и дете. Освен, че му се дава пример, модел, съвместното извършване на дейностите (независимо дали е игра, четене на приказка или дейност от ежедневието) дава на децата и така нужния им контакт с родителя, те наблюдават, имитират, трупат опит. 
• Да помолим детето да ни помогне като си разменим ролите и си поиграем  (например мама става дете, а детето мама). 
• Да отстояваме наложените правила и режим, като обясним на детето какво искаме от него или какво е направило (не многословно –  детето разбира думите, но все още не може да осмисли казаното, затова е добре да използваме кратки изречения и инструкции).
• Да сме на „една ръка разстояние” (достатъчно наблизо, за да го подпомогнем, но и достатъчно далеч, за да не правим всичко вместо него).
• Да подходим с търпение, спокойствие и обич.

Тази първа възрастова криза е важна част от израстването на детето. Всички поведенчески и емоционални реакции са необходими и няма как ги пренебрегнем. Детето има нужда от това и от нас като родители, за да премине през тази фаза. Има нужда да го гушнем, когато страда, да сме до него, да му покажем и обясним, да го оставим да опитва да се справи само, да го подпомогнем с търпение и любов.

Важно е също родителите да поощряват детето си, когато е успяло в своя самостоятелен опит. Да успее, когато казва “Аз мога сам!”, е от голямо значение за емоционалното израстване на тригодишното дете и му дава стимул и увереност да научи още повече, да умее още повече.

Детето изпитва вътрешна потребност да отрече всичко онова, което е било до сега, за да се раздели със своята бебешка същност и да приеме новата си същност на дете в предучилищна възраст. За това най-честият отговор, който родителите чуват в продължение на около година е „Не! Не! Не!”, често придружен с тръшкане и демонстративен рев. Въпреки трудностите, които причинява поведението на отричане и противопоставяне на двегодишното дете, не бива да се забравя, че това е положителна и необходима фаза в развитието на детето, без която то би застинало в бебешкото си равновесие.

Това е възрастта на ритуалите, когато например детето настоява да се храни на точно определен стол, от точно определена чиния и да яде едно и също, да се спазва определен ритуал на лягане и приспиване и т.н.

Детето изведнъж започва да заповядва и това му харесва. Постоянно иска нещо и често мени настроението си. Става претенциозно и сменя желанията си, например: иска сок, като му се сипе в стъклена чаша я бута и иска в пластмасова, сипва му се в пластмасова, бута я и иска пак в стъклена. Това може да продължи дълго време и обикновено родителите не издържат на ситуацията.

В тази възраст силно се проявява желанието на детето за самостоятелност. То настоява само да се облича и съблича, само да си обува и събува обувките. Дори, когато не може да се справи само, детето отказва помощта на родителите си и продължава да опитва. а когато вижда, че все пак не може да се справи само, се гневи, избухва в сълзи и дори може да ви обвини, че не сте му помогнали.

Това е периодът на силни изблици, честа смяна на настроения, плач, смях и др. Затова на детето често му е трудно да направи и най-прост избор и се ядосва на всичко и всички. Може да го чуете постоянно да сменя репликите: “Искам това!” с “Не искам това!”.

С детето на тази възраст трябва да се отнасяме с голямо търпение. Тъй като способността му да отстъпва, да чака, да дели и да решава е силно ограничена, като в същото време детето отказва да се вслуша в родителите си и да приеме техните решения. Правилния път към детето и избягването на конфликти и кризи може да стане ако родителите проявят разбиране и оценяват промяната.

Нещо, което родителите трябва да знаят за този период е, че детето именно сега открива своята индивидуалност. Именно сега детето за първи път придобива истинско чувство за своята уникална личност. За да се случи това, детето трябва да се разграничи и противопостави на родителите си. За да осъзнае какво иска и какво представлява, детето първо разбира и заявява, че вече не е едно цяло с родителите си и не иска това, което те искат. То има нужда да се отдели от тях, за да бъде себе си.

Когато детето е малко, около годинка, и е туко що проходило, то е любопитно и изследва света. Малкият откривател все още не се замисля кой е и какво иска, единственото, което го вълнува е спонтанно и наивно да опознава заобикалящия го свят. Когато стане на две години детето вече осъзнава, че има избор - да приеме нещо или да не го приеме, да го пожелае или да не го пожелае, да го направи или да не го направи. Вече важното е не заобикалящата среда, а собствената му вътрешна същност. Детето вече усеща, че може да контролира случващото се и да избира поведението си. детето вече се изправя пред много нови и вълнуващи въпроси: “Какво искам?”, “Накъде да се запътя?”, “Кой съм аз всъщност?” и т.н.

Този период е истинско изпитание за родителите, поставя ги на границата на техните възможности, но колкото и да се ядосват на детето си не бива да забравят защо детето се държи по този начин. Този т.нар. “бебешки пубертет” е труден период за детето, през който то задължително трябва да мине, по възможност без родителите да го затрудняват допълнително, за да стане след време самостоятелен индивид. Решението на много родители е да проявяват твърдост и да не допускат децата им да проявяват капризи и своеволия. Но това поведение помага на родителите, а на детето вреди. Ако родителите са по-информирани за това какво се случва с децата им по време на този период, биха подходили по-философски, с надеждата, че в перспектива ще имат дете, което умее да прави избор и да отстоява решенията си, което е наясно със себе си и с това какво иска от живота.

Правилното поведение на родителите през този период се отразява дългосрочно на децата.