ДЕТЕГЛЕДАЧИ АЛФ

 

Автор: Стефания Москова /клиничен психолог/

Художник: Мариана Максимова Матева

 

“Искам да правя всичко както трябва” - а трябва ли?

 

Съвременното родителстване е изпълнено с притеснения и тревоги, с чувството за напрежение от мисълта как се представяме, дали сме достатъчно добри, и най-лекото разклащане предизвиква чувство за вина. Това е нормален процес, който трудно се овладява, но не е невъзможно.

Един от най-разпространените митове днес е, че ние трябва да сме безкрайно щастливи. Майчинството е заложено дълбоко в психиката на всяко малко момиченце докато разнася куклите си и ги приспива. Когато станем зрели жени и майчинството вече е факт, се предполага, че това е най-прекрасното нещо на света. И това наистина е така! Не познавам жена, която да не е безгранично щастлива от факта, че е станала майка. И въпреки това, майчинството не е само щастие. Изпълнено е с опасения, вина, плач, несигурност и много други неща. Но точно в това се крие магията, за да оценим моментите на щастие, трябва да преживеем негативни моменти.

Знаем, че децата са крехки същества и са изцяло зависими от нас в началото на живота си, а и понякога и по-късно. Ние трябва да ги обгрижваме, да им осигуряваме всичко необходимо, за да растат здрави и щастливи. Но понякога просто не можем да се справим с всичко. И това не би следвало да предизвиква вина, може би малко тревога, но не и вина. Почти сме се парализирали от страх, че няма да направим нещо както трябва, дори и да не си го признаваме. Смятаме, че начинът, по който ще се справим като майки определя бъдещето на децата ни. До някаква степен това е така, но не всичко зависи от нас. Нужно ли е да носим цял живот тази отговорност?

 

Мит: да се грижиш за себе си е егоистично

 

Отраснали сме с убеждението, че "добрите майки" винаги поставят децата си на първо място. В съвременния свят това твърдение малко или много се размива, но основната идея е същата. Можем да видим майки, които са напълно отдадени на децата си и не правят нищо друго дори и за себе си. Можем да видим и майки, които игнорират децата си за сметка на себе си. В жената е заложено да е милостива, да е обгрижваща, да е обичаща и подкрепяща. И това е ествествено, ако не води след себе си изтощение, депресия, лишения и ключови нужди. Много жени не разбират, че ако те са на ръба на силите си, ако не са ентусиазирани, ако мислят само за това, какво да направят за децата си, а личният им живот потъва в бездните на майчинството, в действителност правят услуга на децата си. За да са ефективни и “добри” майки, трябва да могат да се погрижат първо за собственото си физическо и психическо здраве. Само така биха били ефективни родители. Да не забравяме и съпружеските, интимни отношения. Много често майките ги загърбват, в името на децата, което понякога може да е пагубно. И колкото по-рано го осъзнаят, толкова по-добре.

 

“Грижата за себе си не е егоизъм – тя носи полза на цялото семейство”

 

Може би трябва да помислим от този ъгъл: “Добрите майки уважават себе си и се грижат за себе си като част от отговорното и ефективно родителство.”  Щастливите майки ръководят щастливи семейства. Инвестицията в личното усъвършенстване и щастие се отразява на цялото семейство. За да дадете най-доброто на семейството си, трябва да сте в най-добрата си форма. Ако сте изтощени, тревожни и потиснати, не можете да бъдете ефективни в нито една област. Дайте си време, открийте това, което вълнува душата ви, и не е свързано с майчинството. Задайте си въпроса: “Какво бих направила ако имах време?”. Ако не можете да намерите отговор на този въпрос е хубаво да си обърнете внимание. Вгледайте се в себе си и намерете мястото си в света. Дайте добрия пример за ролята на жената. Това, което децата ви ще разберат, гледайки вас, до голяма степен ще определи представите им за жените и майките, които ще искат да бъдат или ще искат да имат до себе си един ден. 

 

 Мит: моите деца са собственото ми отражение

 

Децата ни не са наша собственост. Ние ги отглеждаме, възпитаваме, обсипваме с любов, но те не ни принадлежат. Те имат свои собствени мисли, копнежи и мечти, които понякога, в известна степен, може да се припокрият или да се доближат до нашите, но са си техни. Ако мислим в посоката, че децата ни са нашето собствено отражение, ще изпаднем в ситуация, в която позволяваме стойността ни като индивиди да се определя от действията на друго човешко същество. Трябва да се отграничим доколкото е възможно от поведението на децата си. Тъй като, ако детето ви се държи лошо, това подронва авторитета ви на добра майка. Истината е, че колкото и жертвоготвна да сте била с него, да сте го обгрижвали непрекъснато и да сте му дали най-доброто, на което сте способна, има и други фактори, извън вас, които му влияят. Това означава, че вие не можете на 100 % да отговаряте за поведението му, колкото и “правилно” да сте го възпитали.

 

Част от капаните на съвършената майка:

1. Майката си поставя нереалистично висока цел или нереалистичен стандарт – като, да речем, да е съвърпена майка.

2. Майката страда от непоносимото напрежение “да е съвършена”.

3. И понеже задачата е нереалистична, майката се проваля.

4. Майката се самообвинява за провала и подлага себе си на критика и подигравки.

5. Това може да я доведе до тревожност и депресия (докато се притеснява за стойността си).

6. Майката решава, че трябва да удвои усилията си, смятайки, че ако е по-упорита, ще постигне съвършенство.

7. Връща се в началото на цикъла, този път с поставена още по-висока и по-нереалистична цел.

Може би много жени ще се разпознаят в този безперспективен цикъл. Той е порочен, и ако една майка се вкара в него и не го осъзнава, може би ще мине много дълго време, докато излезе...

 

Мит: бракът ми може да почака

 

Отраснали сме с идеята, че децата са “на първо място”, че са “най-важните”. В действителност, децата са част от семейството. И като самостоятелна структура, в семейството всички негови членове са важни. За да се развие усещането на детето (новият член на семейството), че принадлежи, трябва да е “част от семейството”, не над другите или под другите. Всички членове на семейството се грижат за потребностите на всеки.

Всеки член на семейството трябва да бъде ценен за това, което прави. Майките и бащите (съпружеската двойка) трябва да намерят начин да вършат определени неща заедно, както и един за друг. Така ще бъдат по-ефективни, спокойни и щастливи родители. Майките и бащите не бива да забравят, че освен родители, те са и приятели, и любовници, тъй като тяхната връзка влияе върху развитието на детето.

 

“Взаимоотношенията между родителите служат на детето като “пътеводител” за начина, по който хората общуват. Да са емоционално устойчиви и да поддържат връзка, основана на любов и уважение, е най-доброто, което могат да направят за децата си.”

 

Според Алфред Адлер, лпйто е основател на индивидуалната психология и сред съоснователите на психоаналитичното движение, цялата идея на възпитанието се отнася до това да подготвим детето за трите главни изпитания на социалния живот. Той нарича тези изпитания “Трите житейски задачи: любов, приятелство, работа.” Това са сферите, в които трябва да обогатим децата, да им дадем личен пример и разяснения.

Дори и децата да виждат конфликт между родителите в семейството, да разбират, че са ядосани един на друг, по-важното е, че също така разбират, че мама и татко се обичат и решават проблемите заедно. По този начин децата придобиват опит, че във всички отношения може да се появи конфликт, но важното е как се излиза от него. Това е ефективно родителство. И все пак, ако смятате, че конфликтите преобладават и не успявате да изгладите разногласията с партньора си, е хубаво да се обърнете към специалист.

 

Мит: добрите майки правят живота забавен и весел

 

Не винаги майката може да бъде весела, засмяна и готова да се впусне в игрите на детето си. И това е нормално, и не е необходимно да се обвинява и да се смята за лоша майка. Напротив, в старанието си да се задоволяват желанията на децата, родителите им отнемат способността да се забавляват сами. Те трябва да разберат, че майка им не може да е винаги на разположение през цялото време и че тяхната работа е да открият начин да се забавляват сами. Оставете ги. Нека въображението им работи, нека си мечтаят и творят на воля. Нека се разгърнат и открият големия потенциал, който носят.

Родителите инвестират огромно количество от безценното си време и изпразват банковите си сметки в опити да осигурят щастие на децата си. Но не разбират, че така само ги разсейват от скуката. Истинското щастие идва от тях самите, то е тяхна работа, идва от вътре. Единственото нещо, което родителите могат да направят е да покажат на децата си начините, чрез които те самите са се докоснали до щастието, не да ги натрапват, а да ги обсъждат. Да им разкажат и покажат, че щастието произтича от усещането на свързаност с другите, от пълноценните взаимоотношения, в които развиваме чувството, че принадлежим и сме нужни.

Днешната майка, съвременната майка е тази, която задава собствените си правила. Тя е успешна и работеща, тя е красива, тя разбива митове, тя гради дом, семейство и отношения. Тя е страхотна, въпреки всичките си съмнения, опасения и тревоги!

Уважаеми майки, имайте самочувствие винаги и бъдете себе си! Бъдете пример, приятел, стожер, но и жени, и като такива си позволявайте да бъдете крехки, фини и чувствителни. Просто бъдете съвременни и говорете за всичко с децата и семейството си! Не задържайте в себе си емоциите, а споделяйте...