ДЕТЕГЛЕДАЧИ АЛФ

 Снимки: Образователен център АЛФ

 Автор: Стефания Москова /клиничен психолог/

Да си отговорен и ефективен родител не е трудно, но има някои детайли, на които трябва да се обърне внимание. Ситуации, в които не всеки знае как да реагира. Има важни периоди в развитието на децата, които са съществени за изграждането им като отговорни и ефективни възрастни.

В днешно време никой не се съмнява, че семейната среда играе основна роля за доброто личностно и социално функциониране на едно дете. Връзката между детето и родителите започва да се изгражда още от раждането. Тя помага на детето да стане такова, каквото иска. Въпреки това, колкото и да е добър всеки родител и да дава най-доброто от себе си в отглеждането на децата си, понякога може да им причини много болка и разочарование. Ролята на родителите е да задоволяват основните потребности на децата си, а именно, доверие, сигурност, обич и топлина, закрила и подкрепа, значимост и уважение. Общуването с родителите помага на детето да овладее много от техните ценности и възгледи и ги превръща в част от своя свят. Самооценката и осъзнаването на собствения Аз започва с оценката на родителите. Най-доброто, което родителите могат да направят е да обичат децата си безрезервно. Тази любов полага основите за изграждане на собствената идентичност.

 Трите части на отговорното възпитание  - Любов, дисциплина, ограничения

Няма човек, който да не знае коя е най-голямата потребност на човека, а именно - да бъде приет и обичан такъв, какъвто е. Съвсем естествено, всички родители обичат децата си, но много деца и младежи не се чувстват значими, защото любовта, наставленията и ограниченията, които получават, не са последователни.

Какво означава да бъдеш отговорен родител?

Това е да имаш сериозно отношение към възпитанието на децата си.

Тези три страни на възпитанието трябва да бъдат в хармония помежду си. Важно е проявата на любов да бъде в комбинация с ограничения и дисциплина, в противен случай тя води до разглезване на детето и го подтиква към манипулиране на другите. От друга страна, ограниченията и дисциплината без любов водят до двуличие и не възпитават у детето чувството за отговорност. Ограниченията са важни, те помагат на детето да научи правилата на съвместния живот. Детето има нужда да бъде ограничавано, тъй като в представите си то вижда хаос, който не може да контролира и това повишава тревожността му. Отговорният родител поставя пред детето ясни граници и следи за тяхното изпълнение. С нарастването на умението му и на способността му да се контролира, отговорността постепенно се прехвърля върху него.

Любовта е израз на одобрение към детето, но по такъв начин, че то да разбира, че е обичано и прието такова, каквото е. За него е важно да знае, че доставя радост на близките си.

• Прегръдките и физическата близост дават на детето сигурност. Когато го утешавате и успокоявате, то ще се научи да освобождава отрицателните си емоции, без да изпада в прекалена скръб.
• Безрезервната любов на родителите помага на детето да изследва с доверие обкръжаващата го среда и своите умения. Детето постепенно се натъква на неща, които не му е позволено да върши. Родителите трябва да действат достатъчно последователно и обясняват основанията за поставените от тях ограничения, така детето ще се научи какво може да прави, какво не може да прави и какво може да прави само при определени обстоятелства. Така то се научава да мисли самостоятелно. А това е основна цел на всеки родител.
• Родителите, които са близки отношение с децата си са заслужили с любовта си своето право да поставят граници.  На детето му е по-лесно да приеме ограниченията и да ги спазва. То трябва да вярва, че родителите му са на негова страна.
• Детето проверява всяко ограничение със съпротива. Когато родителите не допускат детски бунт или опитите да бъдат манипулирани, то разбира, че неговата ярост няма да помогне, че е само едно обикновено момче, а не цар без ограничения, който може да защитава своя трон. Без сигурността, която родителите му дават, детето започва да се бои от своята свобода и да изразява страха си чрез агресивност или боязливост. В такива случаи то е в беда.
• Чрез лошото си поведение неограничаваното дете пита: ”Никого ли не го е грижа за мен, че не си прави труда да ми забрани нещо?”. Детето търси внимание, любов и ограничения, за да е спокойно, че някой го е грижа за него. Важно е детето да бъде поощрявано тогава, когато се държи добре. Така можем да предотвратим лошото поведение, с което то понякога предизвиква вниманието на родителите си.
• Когато духът на играта се променя, детето се изправя пред отговорността да отговаря за последствията от поведението си. То трябва да разбере, че отговорността му не може да намалее вследствие на дълги обяснения или чрез бягство. Виновният не може да се спаси от последствията, трудностите и огорченията.
• За някои от правилата може да се преговаря. Научаването им е по-лесно, ако нарушението им води до предварително известни последствия. Например несвършените домашни задължения намаляват сумата от джобните пари или ограничават позволените неща /гледане на телевизия, компютърни игри и т.н./
• Контролът върху спазването на границите не е нито лесен, нито приятен. Малките деца се разстройват, по-големите заплашват или обвиняват. Те проверяват границите на нашето търпение и се докосват до слабите места на родителите. Изрази като ”Всички други имат” и „Ти не разбираш” карат родителите да се чувстват зле. Важното е да се устои на такива изрази в полза на доброто възпитание. Приятно е да бъдеш добър и харесван, но когато родителите се поддадат на натиска на детето, то разбира, че чрез манипулация може да наложи волята си.
• Старайте се да предвиждате бъдещите ситуации. Изпреварващото насочване подкрепя вярата на младежа в собствените му сили и повлиява поведението по-силно от наказанието.
• Постоянно трябва да се следи дали поставените граници са актуални. Детето трябва да чувства, че му се гласува доверие и че справянето с проблемите е предизвикателство. Целта е отговорността за границите да се прехвърли от родителите върху детето до настъпване на пълнолетието му. 

Родителски стилове

В началото на 60-те години на ХХ век психологът Диана Баумринд провежда задълбочено изследване, въз основа на което предлага три основни стила родителство – Авторитарен („Прекалено строг“), Либерален/Толерантен („Твърде мек“) и Авторитетен („Намерил мярката“). Тридесет години по-късно Елинор Маккоби и Джон Мартин предлагат четвърти стил – Безразличен („Хеликоптерно родителство“).

• Авторитарният или строгият родителски стил се характеризира с много стриктни правила, които децата трябва да следват, без да се предоставя възможност за отклонение и да се обяснява защо съществуват. Авторитарните родители очакват децата им да следват заповедите им без да задават въпроси. Едно от положителните неща на този стил е, че всеки има ясна роля и разбира границите. Такъв родител притежава качества като: ригидност – тази нагласа поддържа определени вярвания, дори когато не могат да бъдат обяснени; нетолерантност към неопределеността – този тип родители изпитват затруднения в ситуации, които не са ясно определени. Авторитарните родители изглеждат студени и отхвърлящи, те се държат на дистанция от своите деца. За да упражняват контрол, те крещят, заповядват, критикуват и заплашват, очаквайки безусловно подчинение. Всички решения, засягащи децата, се взимат от родителите.

Последици: Децата на авторитарните родители се отличават със социална некомпетентност, те са тревожни, нещастни и с ниска самооценка. Слабо разчитат на себе си и са склонни да реагират с враждебност, когато са фрустрирани. Силовите методи на дисциплина ги правят по-агресивни. Децата стават непослушни и напускат родителите си при първа възможност. Имат трудности в отношенията си с връстниците, не се ползват с влияние сред тях, тъй като авторитарният стил не изгражда самоконтрола и самоограниченията в отношенията с другите хора, а тези качества са абсолютно необходими за заемане на високо място в структурата на всяка група. Авторитарният стил води до подчинение, унижение, изтощение, да отнемане на възможността на детето да поеме отговорност за своите действия.

• Либералният/ Толерантен стил на родителство наричаме този, при който родителите са склонни да бъдат много снизходителни към децата си, държат се с тях като с равни или като с приятели. Поставените правила са много гъвкави и не са добре дефинирани, натоварват децата си с малко очаквания. Приоритетите им са свързани с отглеждането им и минимизирането на проблемите. Родителите не могат да се справят със своите деца, те започват да правят това, което искат, и така не се научават да контролират своето поведение. Либералните родители позволяват на децата си да вземат самостоятелни решения на възраст, когато все още не са способни да го правят. Тези незрели решения не са в интерес на децата. Позволено им е да се хранят и да си лягат, когато пожелаят, както и да гледат телевизия колкото и когато искат. Родителите не смятат за нужно да ги учат на добри маниери или да вършат домакински задачи. Някои родители съзнателно не поставят ограничения, водени от идеята, че когато това е съчетано с топлота, ще помогне на детето да развие своята креативност. Други просто не са достатъчно уверени в способността си да влияят върху поведението на детето. Макар и такива родители да са много привързани към децата си, те не успяват да създадат авторитет. Ако положителните емоции в семейството зависят от това, дали детето ще получи всичко, родителите поставят знак за равенство между любовта и удовлетворяване на исканията. Колкото повече нарастват исканията на децата, толкова повече болка ще изпитват от липсата на внимание.

Последици: Родителите дават всичко от себе си, а накрая изграждат деца със слаб самоконтрол, които са социално некомпетентни. Децата имат нужда желанията им да бъдат задоволени незабавно и не изпитват уважение към другите. Децата на угаждащите родители са импулсивни, неподчиняващи се и бунтарски настроени. Негативна страна на този тип родителски стил е, че детето може да има малко самодисциплина и никаква мотивация. Едно семейство, което е твърде снизходително, може да се окаже незаинтересовано или небрежно. 

• Авторитетният („Намерил мярката“) родителски стил е най-успешният подход на възпитание. Той включва ангажираност и силно приемане, както и даване на подходяща автономия. Тези родители се наричат още „демократични“. Те са топли, чувствителни и внимателни, установяват приятни, емоционално удовлетворяващи взаимоотношения с детето, които му помагат да се изгради тясна връзка. В същото време родителите установяват разумен, непоколебим контрол, когато е необходимо. В общуването си с детето те дават обяснение за своите действия и поощряват децата сами да изразят своето мнение. Настояват за зряло поведение и дават причини за очакванията си. Родителите държат цялата власт в семейството, като проявяват своята загриженост към децата чрез обясняване на необходимостта от един или друг начин на поведение. Контролът и забраните са много важна част от възпитанието. Истински завършената детска личност се изгражда благодарение на онова, което се дава на детето, но и на онова, което му се отказва. Желанията и потребностите на детето са балансирани с нуждите на семейството. Личното пространство на детето се уважава, но и му се припомня, че то също е част от семейството, и че понякога трябва да се съобразява с него. От най-ранна възраст му се позволява да прави прости избори и  да взема решения, а след това му се дава по-голяма отговорност, както и повече привилегии. Целта на този стил на възпитание е детето да стане самодостатъчно докато завърши гимназия, или най-малкото да е в състояние да взема разумни решения. Добрият родител е съпричастен и търпелив, последователен и надежден.

Последици:  Авторитетния родителски стил цели да изгради у едно дете оптимистично настроение, самоконтрол, упорство, сътрудничество, висока самооценка, социална и нравствена зрялост и добро представяне в училище. Децата се отличават със социална компетентност и отговорност. Вече юноши, участват във вземането на всички решения в семейството, изслушват и обсъждат мнението на родителите. Излизайки от юношеството те имат самочувствието да посрещнат предизвикателствата на живота. Такива деца стават отговорни възрастни. 

• Безразличният („Хеликоптерно родителство“) родителски стил е най-неблагоприятният от гледна точка на децата. Безразличните родители се грижат децата им да имат храна и подслон, но предлагат твърде малко по отношение на отглеждането. Може да се каже, че изобщо отсъства стил на взаимоотношения в семейството. Небрежните родители не се интересуват от живота на своите деца. Те често са депресирани и емоционално откъснати, нямат време и енергия за децата си. В крайната си проява този родителски стил е форма на малтретиране на детето, наречена пренебрегване. Когато започне рано то разстройва всички аспекти на развитието, включително привързаността, познавателното развитие и емоционалните и социалните умения. Дори и да не се стига до крайност, децата и юношите демонстрират редица проблеми – слаба емоционална саморегулация, трудности в училище и антисоциално поведение. В далечният край на спектъра са т.нар. родители хеликоптери. Терминът описва родители, които вманиачено защитават децата си: непрекъснато ги наблюдават, винаги са до тях, за да са сигурни, че няма да се наранят.

Последици: Децата се нуждаят от своите родители, и когато не получат грижи и внимание, те стигат до убеждението, че в живота на родителите им има много по-значими неща от тях. Тези деца нямат добро мнение за себе си, нямат цели, не се чувстват значими. Имат слаб самоконтрол и не могат да станат независими. Децата често изпитват страх, бунтуват се срещу родителите. Отличават се със слаба социална интелигентност.

Как да се научим да разбираме малките деца?

Децата израстват докато преминават през различни етапи на развитие, в които се изгражда като личност. Наша главна задача като родители е да им предоставим среда и отношение, необходими за успешното им превръщане в завършени личности. Има основни моменти в отглеждането и възпитанието на децата, на които родителите би следвало да обърнат специално внимание. 

• Да зачитаме детето си. Това е изключително важен момент. Не бива да се отнасяте с детето все едно е по-ниско от вас самите. Детето също има нужда да се чувства уважавано. Неговите мисли и чувства заслужават да бъдат чути и взети предвид. Не бива да пренебрегвате мнението на детето, дори и то да не е право според вас, защото по този начин може да предизвикате у него негативни реакции. Отнасяйте се с детето като с равен и проявявайте разбиране. Така ще възпитате в него приемане и съчувствие, ще го научите колко е важно хората да се изслушват и разбират и ще го провокирате да общува повече с вас.

• Да не бъдем прекалено настоятелни. Много е важно да не се държите заповеднически, когато искате детето да направи нещо. Понякога то няма да се вслуша във вас. Тогава сменете подхода, поставете задачата по друг начин, с други думи. Разберете кой начин действа, кога детето ви чува и върши това, което му казвате. Винаги доброто отношение води до по-добри резултати.

• Разбиране чрез приказки. Малките деца не се вслушват в сухата материя. Те обичат приказки, вълшебства, те ги карат да мечтаят и развиват въображението им. Разбираме къде детето има интереси, от какво се страхува, какво го тревожи или го прави щастливо, посредством приказки, истории, притчи. Функцията на приказките е детето да се идентифицира с някои от героите, по този начин ние можем да разберем детето как се чувства в момента. В детските приказки е вложен дълбок смисъл, който се свързва с нашето подсъзнание. Това е най-лесният начин да разбираме децата си.

• Детето се учи най-добре чрез играта. Това е много ефективен метод. Може добре да се представят важни житейски ситуации във вид на игра. Обикновено около 3 годишна възраст децата обичат да играят ролеви игри. Те са изключително важни за тяхното развитие. Чрез тези игри детето показва в коя роля се чувства комфортно, коя роля избягва (може би има проблем там) и коя роля му е трудно да изиграе (защо?).

• Не бива да се прекалява със забраните (НЕ-тата). Никой не обича забраните. Въпреки, че има неща, които децата не трябва да правят (опасни са, неприлични са и др.), крайната забрана не носи на детето информация защо не трябва да прави нещо. Необходимо е родителя да обясни спокойно и търпеливо на детето защо не трябва да правят нещо. Обяснението о отговорът на въпроса “Защо не може?” е от съществено значение, за да не се предизвикат бурни реакции и инат.

• Бъдете търпеливи. Докато не им се покаже кое е опасно и кое не, децата не знаят. Родителя е този, който го научава. Затова децата са по-смели и по-щури, а родители се тревожат, понякога прекалено. Имайте търпение и обяснявайте непрекъснато всички, което се случва около вас. 

• Научете детето си да говори за емоциите си. Така то ще може да изразява себе си, да не задържа прекалено много емоции, а да ги показва навън. Питайте го често “Как се чувстваш от това?”. Колкото повече му задавате този въпрос, толкова по-често то ще обръща внимание какво се случва вътре в него, и ще се научи да го изразява с думи. Така ще се чувства по-спокойно, че не задържа емоции в себе си, а вие ще знаете какво му е.

• Винаги питайте детето си как е минал денят му. Този съществен момент кара детето да се чувства значимо, че някой се интересува от неговия свят. По този начин ще се научи да споделя, може да му дадете съвет как да реагира в дадена ситуация. Така то ще знае, че има на кой да разчита ако нещо му се случи (лошо или хубаво), и ще трупа опит.

• Детето е такова, каквото е. И вие трябва да го приемете. Не очаквайте, че то ще се държи като вас или ваши роднини. Не го променяйте във всяка стъпка, нека изразява своята същност. За да може то да порасне и да приема хората около себе си такива, каквито са. Всеки човек носи своята различност и уникалност и прави света интересен. Не отнемайте това право на вашето дете. 

Как поведението на родителите влияе на поведението на децата?

Всички знаем, че децата следват примера на родителите си, а не съветите им. В този смисъл, когато се наблюдава проблемно поведение при децата, първо родителите да обърнат внимание на себе си. Може би има нещо, което не правят както трябва, а очакват децата им да го правят правилно.  Децата имат силно развита интуиция и долавят колебанията в настроенията на родителите си. Това променя атмосферата в цялото семейство.

Като отговорни родители ние трябва да обръщаме внимание на собствените си чувства и тревоги, тъй като те влияят на децата ни и предизвикват поведение, което не е подходящо при възпитанието на деца.

 Как да развием самочувствието на децата?

Децата със здраво самочувствие са по-уверени в себе си и по-лесно се справят с предизвикателствата. Изграждането на здраво самочувствие им помага да имат реалистична представа за себе си, да познават силните и слабите си страни, да се адаптират по-добре и да общуват по-лесно.

Мисленето на децата с позитивна самооценка е в стил: “Аз мога да се справя!”, в посока успех.

Самочувствието расте тогава, когато детето се усеща способно, когато вижда постиженията си и вярва, че може да се справя самостоятелно. Като междувременно е обградено с много любов и подкрепа от родителите.

Здравото самочувствие започва да се изгражда от най-ранна детска възраст. Децата се учат как да гледат на себе си посредством всекидневните игри и взаимодействия с родителите. За изграждането на основи на самоувереността у бебето е важно то да се чувства прието и обичано. Родителите трябва да го гушкат, да го целуват, да му говорят мило и да си играят с него. Когато установите желанията му, назовете ги. Когато започне да проявява любопитство - обяснявайте му какво вижда, кое за какво служи. Колкото по-информирано е, толкова по-уверено ще става. Когато започва да прави нови неща, поощрявайте го, хвалете го, целунете го, за да разбере, че има смисъл в усилията, които полага.

Оставете детето да се учи чрез опита, да прави грешки. После обсъждайте ситуациите и давайте най-добрите решения.

Важна стъпка към повишаване на увереността е правото на избор. Всяко дете има нужда да упражнява правото си на избор. Дори и малко дете може да го прави. Например, искате да му дадете плод за следобедна закуска, дръжте в едната си ръка ябълка, а в другата - банан, след което го попитайте кой плод си избира. Така, вие ще сте доволни, че сте му дали определени, полезни неща, и детето ще е доволно, че е избрало само.

Осигурявайте на детето преживявания. Пътувайте, ходете на танци, на йога, на спорт. Нека да учи езици, да свири на музикален инструмент. Всичко, за което се сетите. Дори и да не се справи с нещо, просто го прегърнете и кажете, че ще продължите с нещо, което му харесва повече. Колкото повече неща опитва детето, толкова повече ще разширява познанията си и ще повишава самочувствието си.

Семейството като система

Семейството функционира като един организъм и всяка промяна в член от семейството се отразява на останалите членове. Поради тази причина поведението на всеки един е важно.

Често се наблюдават емоционални и поведенчески симптоми при деца /тревожни разстройства, фобии, агресивно поведение и др./ Тогава хората се фокусират върху детето, а не обръщат внимание, че е много вероятно това да е симптом на семейството. Тези симптоми обикновено помагат на системата да остане в равновесие и да не се разпадне. В този смисъл емоционалните и поведенчески симптоми, както и употребата на психоактивни вещества сред децата трябва да се разглеждат като дисфункция на цялото семейство, а не като индивидуална характеристика.