ДЕТЕГЛЕДАЧИ АЛФ

Автор: Стефания Москова, клиничен психолог

Децата преживяват израстването и промените в живота си много интензивно. Понякога, или в повечето случаи, те не знаят как да се справят с всичките емоции, които ги завладяват. Децата реагират различно на стрес – някои се приспособяват бързо и продължават напред, други може да се върнат назад, трети да са уплашени, гневни или тъжни, а при някои да се появят физически оплаквания /психосоматични симптоми/.

Психосоматичните разстройства се срещат по-често при момичетата, отколкото при момчетата. Типични психосоматични заболявания са: алергии, астма, кожни проблеми (екземи, дерматити), енуреза (нощтно напикаване), ендокринните заболявания, стомашни проблеми, хиперактивни прояви и много други. При 90 % от децата болките в корема имат психосоматичен характер.

Много често психосоматичните симптоми при детето са отговор на проблеми в семейството. Родителите първо се обръщат към личния лекар заради дадени физически оплаквания. Когато се окаже, че няма причини за тези симптоми, родителите обикновено търсят помощ от психолог/психотерапевт. Оказва се, че симптомите са “помощник” на семейството да се справи с някакъв проблем, тъй като не се е намерило друго решение. Например, любовта на майката може да се получи само, ако детето се разболее и тя трябва да се грижи за него.

Друг пример е, когато детето получава симптоми на гадене и дори повръщане. По този начин детето показва, че има нещо вътре в него, което трябва да бъде извадено на повърхността и не може да го държи повече в себе си, но не може да бъде изразено с думи.

Друг популярен пример е алергиите по кожата. Без да има психологическо образование, всеки човек ще се сети, че това метафорично означава: “Не ме докосвай!”. Има случаи на деца, които поради някаква психологическа причина не обичат да ги докосват или целуват. В такива случаи, когато се срещат с други хора, било на гости, или някъде другаде, те се прибират вкъщи с обрив, който подсказва на родителите, че това е реакция на поставяне на граница. Детето негласно казва: “Не искам тези хора, не искам да ме целуват и прегръщат!”. Може би се чувства в опасност и иска да се защити, инстинктивно усеща заплаха или неприязън. Причините може да са различни, но е наложителна консултация със специалист.

Много често срещан пример за психосоматични симптоми е внезапно разболяване на детето, когато родителите имат конфликти или са пред разделяне/ развод. Това е начинът на детето да се справи със ситуацията, като привлече вниманието към себе си и се опита да събере родителите си, като се обединят около болестта  му. Това обаче не е задача на детето. Съпружеската двойка е различна от родителската, и това ясно трябва да се обясни на детето. В такива случаи е хубаво е да му се обясни, че то няма вина за случващото се, че мама и татко са големи хора и могат да вземат някои решения, които колкото и да изглеждат странни, са важни за тях и необходими за всички. С детето обаче, трябва да се говори без да се драматизира. То не бива да бъде игнорирано като фактор, от който не зависи нищо. В случай на нужда, може да се потърси и консултация с психолог -  специалист.

Друга причина за психосоматични симптоми са твърде взискателните родители. Когато са прекалено изискващи от детето си, единственият начин то да се отпусне, е ако се разболее. Тогава режимът малко се омекотява.

Когато напрежението се покачва, а едно дете не може да се справи с него и в същото време не знае, че ако сподели с родителите си ще се намери решение на всеки проблем, то реагира чрез тялото си. Затова е необходимо да се развива емоционалната интелигентност на децата, защото ако се научат да разпознават емоциите си, да говорят за тях, ще им бъде по-лесно да се справят с емоционалното натоварване. И затова е важно родителите да им помагат.

Честите болки в гърлото или загубата на глас, може да показват, че детето иска да каже нещо, но няма смелост да го направи. Може да бъде измъчвано от чувство на вина или срам. Също така е вероятно да има някакъв проблем или конфликт с някое друго дете в детската градина, и да смята, че то е виновно за това. Или чувства липса на внимание, грижа, обич от страна на родителите, но се страхува да ги притеснява, тъй като те много работят.

По-затворените деца, срамежливите и нервни, страдат по-често от чревни разстройства. Също така запекът или коремната болка може да показва остро усещане за страх.

Най-големият проблем при лечението на психосоматичните заболявания е, че трудно се поставя такава диагноза. Много често родителите обикалят от лекар на лекар без да разберат от къде идва проблемът и с какво си имат работа.

Особено важно за превенцията на психосоматични заболявания е липса на насърчаване на болестта. Когато едно дете се разболее, родителите стават по-снизходителни, премахват някои ограничения от ежедневието му, обръщат му повече внимание. Важно е това да се случва и когато детето е здраво. В противен случай, то има повече полза ако е болно, и никой не би учудило, ако много често се разболява. Пример за това са болнавите деца. Ако не се вземат мерки навреме, когато порасне детето, ще се превърне в хронично болен възрастен, който ще има нужда непрекъснато някой да се грижи за него и да има отчайваща нужда от внимание. Няма да може да изгради трайни емоционални връзки. А това не е светло бъдеще за никого.