ДЕТЕГЛЕДАЧИ АЛФ

Автор: Стефания Москова, клиничен психолог

Често хората не си дават сметка колко важна е комуникацията. Всички ние сме в непрекъснато общуване помежду си. Комуникацията не е просто размяна на информация и много често се оказва в основата на междуличностните конфликти. Всъщност общуването е сложен процес на размяна на смисли и в голямата си част е емоционално натоварено, особено когато става въпрос за комуникация в семейството. Комуникацията не е само думи, а всичко онова, което се случва между двама или повече души.

Когато се появят децата в едно семейство комуникацията неминуемо претърпява обрати. Причините може да са много – преумореност на майката с новороденото, неувереност при отглеждането на детето/децата, разминаване на реалността с очакванията на родителите и други. Обикновено, при младо или неопитно семейство, комуникацията се разклаща и от там идват много проблеми. Това, разбира се, не трябва да плаши никого. Умението за успешна комуникация и разбирателство се учи, поддържа и се усъвършенства непрекъснато според обстоятелствата.

Често се смята, че мъжът и жената “говорят на различни езици”. Общо взето става въпрос за начина на изразяване, начина на преработка на информацията и начина на осмисляне на света. Една от най-често срещаните причини за развод/раздяла, е липсата на комуникация в семейството, която най-често се дължи на факта, че някой не може да чуе какво се опитва да каже неговият/нейният партньор. Ето защо комуникацията ни помага да разберем истински какви сме, по какво си приличаме и по какво се различаваме от другите хора.

Мъжете и жените са наследствено различни. Те мислят, изразяват се и интерпретират информацията по различен начин. Жените харесват разговорите, особено за неща, които са свързани с разрешаването на проблеми и са ориентирани към взаимоотношенията. Мъжете са по-скоро ориентирани към справянето със задачи, а не към разговорите. Тези разлики в половите особености се изправят пред всяка двойка, тъй като се налага всеки да научи езика на партньора си, което не е никак лека задача.

Проблем в комуникацията в семейството може да се появи поради невъзможността на единия партньор да се постави на мястото на другия, поради неумението да се съобрази с гледната му точка  и неспособността да оцени чувствата му. Много често до конфликти се стига от дребни неща, изказвания, които нараняват другия без да си даваме сметка за това. Затова е много важно човек да има култура на общуване. Да знае с кого, как да говори, в кой момент какво да каже. Това се научава с времето, но човек трябва да полага усилие, за да има резултат.

Всеки носи със себе си модела на комуникация от собственото си семейство. Това означава, че начинът, по който комуникира с другите, отговаря на начина, по който в семейството му се е провеждала комуникацията. Когато това се случва и с двамата партньори, те трябва да намерят правилния подход и да свържат начините си на комуникация, така че да извличат най-доброто от нея. Когато успеят да изградят един общ модел на комуникация, ще им бъде много по-лесно да предадат този пример и на децата си.

Когато децата се появят разклащат семейната атмосфера. Родителите се чувстват несигурни, поради ред причини, още преди да стигнат до комуникацията, посредством думите. Така или иначе има два вида комуникация – вербална и невербална. Вербалната е процес на изпращане и получаване на съобщения, чрез използване на думи. Невербалната комуникация е процес на изпращане и получаване на съобщения без да се използват думи, например: езикът на тялото, изражение на лицето, жестове, движения, докосвания, разстояние, зрителен контакт и други подобни. Изследванията показват, че 80% от информацията, която получаваме от другите е невербална и само 20% вербална (това, което другите ни казват.) И това, което трябва да вземем предвид е невербалната комуникация. Тя ни дава по-точна преценка как този, с когото говорим е настроен към нас.

Но нека се върнем на комуникацията в семейството. Когато се появи първото дете, докато се научи да говори, то комуникира с родителите си по невербален начин. Родителите му говорят, но в същото време отвръщат на невербалната му комуникация – гушкат го, галят го, целуват го, винаги са благоразположени към него. Така те си комуникират и усещат кой как се чувства. Затова и, когато комуникацията между родителите не върви добре, това неминуемо се отразява и на детето, дори и с него да се държат добре. Децата са изключително сензитивни. Те могат да уловят настроенията на най-близките си много бързо и безпогрешно, като това им влияе. Родителите понякога не си дават сметка за тези процеси, но те са изключително важни. За да са уравновесени и спокойни родителите трябва да успяват да се разбират, да комуникират безпроблемно, дори и да имат известни разногласия по дадени въпроси, като да съумяват да коментират, балансират и реагират толерантно и партньорски. Изключително важно за едно дете е родителите му да са на едно мнение по всички въпроси, касаещи неговото добро развитие. Или в случай, че не са на едно мнение да се опитат да стигнат до разрешение на проблема без присъствието на детето.

Когато детето порасне и започне да говори – около 1-1,5 години – пред него се открива един нов пласт от необятния свят. То разбира, че за да се разбира по-добре с възрастните, а и с децата, трябва да използва странни съчетания от звуци, които мама и татко наричат думи. При изговарянето на първите думички, родителите изпадат във възторг и с основание. Това наистина е вълнуващ момент, който е изключително важен и запомнящ се от цялото семейство. И от тогава детето се впуска в едно приключение на откриване на думите. То също се въодушевлява, особено при всяка следваща изговорена думичка, и при реакцията на родителите си.

В този период от развитието си детето “попива” абсолютно всичко, което чуе. Понякога не повтаря всичко, но го складира, така да се каже, в паметта си. И в един момент може да го изрече. В такъв случай е изключително полезна невербалната комуникация, тъй като детето свързва думите с емоцията, която излъчва говорещият с него. Впоследствие, когато има сходна ситуация и емоцията е същата, детето се сеща за тази дума или фраза.

В следваща фаза на развитие, когато детето е между 2 и 6 години, възрастта, в която ходи на детска градина и общува повече с деца, комуникацията се усъвършенства. Речниковият запас на детето се разширява много за кратко време. Обикновено в тази възраст децата използват много думи, които са чули от възрастните, но знаят значението им. Затова и е изключително важно какво говорим с децата си и пред тях. През този период децата са вече пораснали, за да се общува свободно с тях, но в същото време са все още малки за някои теми на разговор. Освен това са много чувствителни, особено в периода 2,5-5 години, когато преминават през така нареченият “Едипов комплекс”. Обикновено тогава са или на детска градина, или ги гледа някой друг, докато родителите са на работа. Когато вечер семейството се събере, на всеки са му се случили някакви неща през деня, които би искал да разкаже на останалите. Обикновено това се случва по време на вечеря. Това е един от съкровените семейни моменти. Хубаво е всички да се изслушват и да споделят. За децата е много важно родителите да ги питат как е минал денят им, да обсъдят ако е възникнал някакъв проблем и да се опитат да го разрешат. Това освен за успешна комуникация, спомага и за израстване на детето, и успешната му индивидуация.

Водеща фигура в изследването на ранното детско развитие, Маргарет Малер (1897г. - 1985г.), твърди, че развитието на детето в процеса на отделяне – индивидуация достига към 2,5-3-годишна възраст до фазата на “приближаване отново” (rapprochement), когато страхът от загуба на обекта се измества от страх от загубата на обичта на обекта. “Страхът в смисъл на загуба на обичта на обекта, води до свръхчувствителна реакция на одобрението или неодобрението на родителя” (Mahler M., 1979). Желанието да бъде одобрен от родителя и така да запази близостта с него обаче влиза в противоречие с потребността на детето да следва своите собствени потребности и намерения, които понякога са различни от тези на родителя. От тази възраст нататък емоционалната близост, която до голяма степен се гради върху отношенията на привързаност, започва да зависи и от това какво ще предизвика одобрението на родителя – еднаквостта или различието. Поради това, когато родителите общуват с децата си, би следвало да изслушат техните желания и намерения и да ги одобрят и подкрепят. Ако желанията им са неприемливи или неизпълними, да се опитат да им обяснят защо и да им предложат алтернатива. По този начин детето ще е чуто, разбрано и ще почувства обич и подкрепа.

Във всеки период от развитието на детето има специфични теми, които го вълнуват, и за които иска да говори. И родителите са най-близките му хора. Пълноценното общуване с тях затвърждава увереността на детето и му показва, че мнението на всеки човек трябва да се цени и уважава, дори и да не съответства на нашето собствено мнение.

През пубертета, когато емоционалната разклатеност на детето взима връхната си точка, то има най-голяма нужда от комуникацията с родителите си. Макар и да изглежда, че не иска да общува с тях, това е само привидно. През този период от развитие на човека физиологичното състояние се променя, емоционалното състояние варира, усещат се нови чувства, света изглежда враждебен и неразбиращ /това, естествено се случва само в главата на тийнейджъра/. Това е един от периодите, в които родителите се усещат най-безпомощни относно децата си. Не знаят как да постъпят, не знаят как да си общуват с тях и много често търсят помощта на специалист. Истината е, че ако родителите са имали пълноценно общуване със своите собствени родители, няма да им е трудно да достигнат до децата си. Много от проблемите с комуникацията идват именно от детството, и ако тогава ние не сме били пълноценни в тази сфера, и нашите родители не са ни показали как се общува пълноценно, ние няма как да направим това със собствените си деца. Някои хора просто не си дават сметка за това и не се опитват да променят начина на общуване. Това с пълна сила важи и за комуникацията между съпружеската двойка. Те са тези, които дават пример на децата си. При положение, че двамата помежду си не могат да комуникират ефективно, няма как да очакват детето им да прави това с тях.

Процесът на общуване е много комплексен. В него са включени: начините на общуване в детството на всеки един човек, развитието му в тази посока, общуването, когато се образува съпружеска двойка, и когато вече има дете /родителска двойка/, след това общуването с детето и околните. И всичко това наведнъж отразява начинът, по който всеки от нас комуникира в света. Всеки може да допусне грешки в комуникацията си, важното е да си даде сметка за това, да го осмисли и да предприеме промяна, ако е необходима, за по-пълноценно и удовлетворяващо общуване.