ДЕТЕГЛЕДАЧИ АЛФ

Автор: отворено писмо

Снимка: Образователен център АЛФ

 

Казвам се Елена и съм на 54 г. Живяла съм и в София, и в чужбина. От близо 10 г. се грижа за деца и мога да се нарека „детегледачка“. С висше педагогическо образование съм.

В момента бих искала да направя една пауза в тази си дейност, защото чисто материално имам тази възможност. И именно защото стоя достатъчно време у дома, чета много книги, както и следя редовно социалните мрежи, реших да споделя своята версия за МИСИЯТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ДЕТЕГЛЕДАЧ.

Темата на следващите ми редове простичко може да се озаглави:

 

В ОБУВКИТЕ НА ЕДНА ДЕТЕГЛЕДАЧКА

Защо точно тази дейност? - Мисля, че не съм изключение и след натрупания дълъг педагогически стаж взех почти спонтанно решението да се грижа само за едно дете. Истината е, че учителската професия е може би една от най-изтощаващите и натоварени професии. Нормално и близко е хората като мен, от бранша, да се преквалифицират именно в „детегледач“ или по-разпространеното определение у нас - „гувернантка“.

От къде се започва? - Когато взех това решение не знаех към кого да се обърна. Първоначално се обърнах към свои близки и познати. Те ме препоръчаха на няколко места, но нищо не се получи. Потърсих някои обяви и акценти в интернет. По това време Фейсбук бе сравнително не най-популярния начин за търсене на подобни услуги. Тогава именно в интернет бяха изключително популярните всякакъв вид обяви, включително и на фирми. Имах доста сложен път с тези обяви и ако в момента не им обръщам голямо внимание, то е само заради това, че времето може би е друго.

Как намерих първата си работа? -  По чист късмет. Просто бях и съседка, и близка с бабата в едно семейство. Знаех, че там расте мъничко детенце. Някак случайно, на чаша кафе дойде и идеята, и предложението за тази ми първа дейност. Важното в случая бяха няколко факта: ние взаимно се познавахме и си имахме доверие; живеехме  в сравнително близко разстояние един от друг; съзнавахме, че от нашите взаимни отношения ще зависи крайния резултат на мисията „грижа за дете“.

И така годините си вървяха. Имала съм и успехи, и проблеми, и радости, и мъничко тъга в цялата си дейност. Мисля, че имам достатъчно опит, за да изразя онова, с което съм се сблъсквала. Сигурна съм, че това би било и полезно за майките, с които вярвам, че вървим ръка за ръка по трудния път на възпитанието на малчуганите.

 

Отношение на родителите към детегледача

Мисля, че това е най-парливата и може би най-важната тема. За съжаление, социалният статус на тази професия у нас,  е все още много нисък и никакъв. Да това е професия и все повече ще бъде професия. Защото децата се отглеждат трудно. Защото бабите и дядовците в повечето случаи работят. Защото майките държат на своята работа и са прави. Защото в нашето съвремие на достигат детски ясли и градини. Защото много деца боледуват и се налага да се отглеждат у дома. Защото има много други причини, детето в определени периоди да не посещава детска градина…

Защо тогава голямата част от родителите гледат на детегледача като на прислуга?! - Въпреки, че според мен, всеки труд трябва да се уважава, включително и този на прислугата, нали?!

Защо много родители принизяват труда на детегледача, въпреки, че напълно съзнават колко е трудоемък, понякога сложен и при всички случаи – важен и ценен?! Вероятно отговорът се крие във факта, че около децата, най-вече малките деца, дейностите са повече физически. А ние, българите, не уважаваме подобен труд. Да – това е истина !

Бих искала да отправя само едно изречение към майките на малките деца: ние, детегледачките, сме вашата отмяна. Ние правим всичко онова, което често е досадно и не съвсем лицеприятно. Но с това  вие – майките, можете да тръгнете отново на работа и да имате време за много неща. Гледайте на нас като на вашите ръце, които къпят, повиват, хранят, разхождат, люлеят, бършат и вършат всичко това докато трябва.

 

Някои незабележими, но важни моменти

Много майки ще се изненадат и ще отрекат, че не винаги знаят КАК ТОЧНО  искат да се гледат децата им. На пръв поглед е лесно да разкажеш и да дадеш напътствия относно грижата за детето. Но често майките бързо променят своите виждания, особено когато наблюдават отстрани. Затова бих препоръчала на всяка майка – при всички случи, ДА НАПИШЕ своите изисквания. Няма нищо обидно, ако препоръчате както задължителните моменти в дневния режим на детето, така и да сложите забраните. Има най-невероятни неща, на които държим. Примери разни: един мрази да се отварят прозорците, друг държи на чистия въздух в стаите; един има изискването за много топли стаи и дебело облечено дете, друг – на прецизно приготвена храна … И така до безкрай.

Когато напишете колкото може по-изчерпателно вашите изисквания, тогава вече със сигурност детегледачът има по-малки шансове да сгреши неволно.

Въпросът с храната за човека, особено ако е за цял ден във вашия дом. Почти не познавам детегледач, който да държи семейството да му осигурява храна. Като много неща и храната е личен избор. Детегледачът често приготвя храна за детето, особено ако то е малко и изисква да се направи в самия момент.

Но мисля, че е съвсем нормално детегледачът да има на разположение чаша чай, вода или кафе. При всички случаи говорим за нещо, което няма да затрудни семейството и няма да е особено скъпо. Мисля, че това е в реда на нормалните отношения.

Често, при договорките между семейството и детегледача, възниква въпрос за транспорта. Особено в София, нерядко се налага да се пътува и час до „работното място“, т.е. до семейството. Много семейства предлагат към определеното заплащане и карта за транспорт. В момента, в София, тя струва 50 лв. /месечно/ или по-малко, ако детегледачката ви е пенсионер или студент. Това не е изключително висока сума, но показва на първо място отношението на семейството към усилията на детегледача. Разбира се, че е въпрос на пари, но в крайна сметка – и на лично решение. Говорейки за отношението на семейството, мога от опит да споделя, че едно цвете, един поздрав към детегледача по повод негов личен празник върши чудеса! Помислете?!

 

                                                                                                                                       Темата „пари“

Винаги важна, трудна и съществена тема. Бързам с въпроса си към родителите: стремите ли се да работите за повече пари? Стремите ли се да извършвате по-квалифицирани дейности, за да може да имате основание за по-добро заплащане?

Знам отговора на тези въпроси. Тогава не разбирам защо родителите търсят често НАЙ-ЕВТИНИЯ  вариант относно заплащането на грижите за детето. Когато то е минимално - на час, бихте ли очаквали адекватна дейност и грижа?! Нима детегледаческите услуги се измерват именно с най-ниско платения труд?! Нима, когато предложите и наложите такова заплащане, човекът ще се стреми по-дълго време да остане във вашето семейство?! Нима някой има изгода от подобно текучество. Опитайте се да разберете дали на детето му е приятно?!

Според мен заплащането трябва да е реципрочно на часовете положен труд, както и на специфичните услуги. Защото едно е да гледаш малко бебе, друго е – по-голямо и вече осъзнато дете. При единия случай има един вид трудност и изисквания, при другия – други. Важното е да се намери добрата, разумна среда. За мен е било обидно, когато първият въпрос на майката е: колко вземате на час?! Защото зад тези пари обикновено се крие дългогодишен опит, старание, разум, отговорност, знания и не на последно място – обич към децата …. Е, още ли мислите, че един детегледач трябва да работи безплатно или за 6 лв. на час???

Високата цена също не гарантира добър труд. Затова може би е добре да дадете възможност на кандидата – детегледач да направи един – два или няколко пробни дни, със заплащане разбира се, преди да уточните цената, според възможностите на човека, сравнително обективно. Тогава може сами да се убедите в неговите качества. И ще можете да си съставите собствена оценка за конкретния човек доколко е съвестен, изпълнителен, стегнат и как действа във вашите условия.

 

Възрастта на детегледача

Колкото майки, толкова мнения по този въпрос. Всяка възраст има своите недостатъци и преимущества. По-младият човек е физически по-издръжлив, по-бърз, по-готов на дълго дежурство при детето. По-възрастният пък е по-компромисен и толерантен, изпълнен е с повече спокойствие и рутина.

Не може да се даде конкретна рецепта. Важното е предварително да сте наясно какъв точно човек, на каква възраст търсите. Но и да се оставите да бъдете изненадани приятно от кандидата за тази работа, без предубеждение. Определящи са много фактори като възраст на детето, отдалеченост на дома на семейството, дейностите, които ще изпълнява детегледача, времето на неговия престой в дома … Имайте предвид тези „малки“ особености.

 

Темата „фирми и курсове“

Предварително заявявам, че съм наясно с това, че майките в краен случай ползват услугите на специализирани фирми. Не разбирам какво точно ги дистанцира?! Може би комисионна, който трябва да платят или си мислят, че трябва да платят?! Или просто не могат да избягат от стереотипа на масовото поведение в социалните мрежи?! Но това е факт. В България не обичаме да плащаме особено за услуги. И това е в различни сектори от нашия живот.

Истината е, че съм използвала услугите на конкретна фирма. И съм изключително доволна. Защото реално агенцията застана като посредник между родителите и мен, тогава. В случая искам да акцентирам за добрите европейски практики, които навлизат и у нас – да се защитават и двете позиции – на детегледача и на семейството.

Това става с търсене на най-подходящия човек за конкретното семейство, с достатъчно на брой лични интервюта между двете страни, докато се намери оптималния вариант. И тук няма място за обида. В Европа стабилните фирми работят с детегледачите на договор – трудов или граждански. Тук сигурно също... Трябва да се провери.

И двете страни имат своята сигурност. Уважаващите себе си фирми предлагат и услугата „заместване“ на детегледача, т.е.  когато той отсъства по някаква причина, те предлагат вариант на семейството да не изпадне в затруднение.

От опит зная, че сигурните и добре работещи фирми, сключват конкретен договор с родителите, парите се превеждат по банков път, получава се фактура за тях. Така че всичко е извън „сивата икономика“ и говори за правила на работа и уважение към всеки един по веригата.

Важен момент според мен е детегледачът да има или подходящо образование или да е готов да изкара определено обучение, което също се предлага от определени компании. Считам, че много важни теми са: „Долекарска помощ‘‘ „Хигиена и здравното възпитание“ „Особености в развитието на децата от различните възрасти“ и др.

Ако човек е решил сериозно да се занимава с грижи за децата, задължително е да положи старание и да инвестира в такова бъдещо занимание.

 

Темата „опит в чужбина“

Не се гордея от факта, че съм била принудена да работя в чужбина. Владея немски език и съм работила няколко пъти в Австрия и Германия. Мисля, че мога да допринеса малко с този чуждестранен опит в следните детайли:

Точността – във всичко, както в това да не се закъснява, така и в плащането на заплатата на детегледача.

Акуратност – когато обещаеш, че ще пишеш, ще уведомиш или просто ще се обадиш на един детегледач – направи го! Независимо от крайното ти решение. У нас като се каже „Ще ви се обадя допълнително …“ се счита, че реално никой няма да ти звънне. Мисля, че не е страшно да уведомиш насрещния човек за крайното твое решение. Това е проява на уважение на първо място към себе си!

Ясно поставени задачи и цели – на практика повтарям, някои споменати по-горе неща. Но когато родителите ясно поставят всички граници и задачи на детегледача, възможността за грешки се понижава. Имала съм случай, в който родителят искаше на детето да се говори много и старателно, защото имаше специфичен проблем. Когато обясните на детегледача крайната цел, която имате – всичко би станало по-лесно.

Уважението – нямам случай на работа в чужбина, в който семейството да е проявявало неуважение или неглижиране. Независимо дали се отнася към човек, който се грижи за възрастен или за дете. Хората напълно осъзнават сериозността на труда на този помощник в техните грижи.

 

Темата за добрия детегледач или на какво да обърнете внимание?

Има няколко задължителни, предварителни момента при избор на детегледачка. Разбира се на първо място трябва да имате информация относно: CV-то на кандидата, копие от неговите дипломи, курсове или други специализации, медицинско свидетелство, шофьорска книжка, ако е необходимо и свидетелство от психиатричен специалист, трудова книжка или някой друг документ.

Обърнете внимание на неговото облекло и хигиена, защото ще се копират от малчугана. Важно е да прецените дали подходът в разговор, действия и постъпки на конкретния човек, също ви импонират или не. Дали има говорни дефекти или говори на диалект, защото неволно това ще се трансформира и при детето. И не на последно място преценете дали вашето дете има нужда от по-спокоен или по-енергичен човек, и направете извода си, след пробни няколко дни до седмица.

И още нещо - разпитайте детегледача относно начина на прекарване на свободното му време, какви интереси има, чете ли книги, има ли важни ангажименти в неговото семейство. Разпитайте също така за зависимости /не се изненадвайте !!!!/ от алкохол, религиозни секти, наркотици, лекарства, интернет и други. Убедена съм, че на повечето възрастни ще светне „сигнална лампа“ в един такъв разговор. За съжаление, все по-често се срещат хора със зависимости, включително и от таблети и телефони. Нали не желаете човекът, който сте избрали да се грижи за детето ви да е постоянно във фейсбук или в други социални мрежи?!

Бъдете смели и открити. Питайте, макар и възпитано, за всичко важно, което може да има отношение към вашето дете. По начина на отговор ще можете да прецените дали човекът срещу вас е открит, честен, отговорен или друг човек. Защото в крайна сметка той става част от вашето ежедневие, бит и семейство. И е важно е да бъде дискретен, спокоен, да е едновременно и делови, и деликатен. С две думи – виждате колко много качества са нужни за тази професия, която е толкова нужна, а много неглижирана.

За мен не е изненада фактът, че световни звезди се разделят с половинките си и по-късно правят връзка именно с детегледачката. Това отлично показва, че детегледачката е наистина част от това семейство. Но от друга страна имам съвета към майките – помислете си много, особено ако държите на млада и хубава девойка да се грижи за детето ви …

 

И най-важното , може би трябва да се започне с него

Търсете, почувствайте, изисквайте, не спирайте да намерите човек, когото смятате за ДОБЪР ЧОВЕК! Всички ние като хора имаме рецептори, с които усещаме характера, темперамента и някои особености на насрещния. Имаме интуиция.

Защото нито образованието, нито опита, нито всичко останало дават най-ценното, което ще води вашето дете във времето, когато детегледача се грижи за него. А именно – сърдечността във всяка негова дейност: работата с мисъл, опит, обич и грижа. Още от много любов, топлина и внимание. Дайте му ги!