ДЕТЕГЛЕДАЧИ АЛФ

Снимка: АЛФ / детска приказка от Боян, 7 г.

Автор: Стефания Москова, клиничен психолог

Интересен факт е, че когато възрастните станат родители, започват да разбират детските приказките по друг начин и да им придават съвършено друг смисъл. В приказките има заложена дълбока символика. И да се разтълкува тази символика е вълнуващо преживяване. Когато пораснем започваме да четем приказките по друг начин, научаваме за устройството на човека от психологическа гледна точка, за неговото развитие и за “посвещаванията”, до които го води животът.

Детето от най-ранна възраст започва да има предпочитание към някаква определена история и очаква от родителите си да му я четат или разказват безброй пъти. Традиционно повечето приказки разказваме вечер преди детето да заспи. То се пренася в един вълшебен, измислен свят, влиза в ролята, която му харесва, идентифицира се с нея. Детето има нужда от това. Именно любимата приказка става определяща при формирането на неговия жизнен сценарий.

Важно е да обръщаме внимание на това кои герои избира детето, тъй като това може впоследствие да обясни логиката на детското поведение. Символите и образите в приказките осмислят представите на децата за етични норми: добро, зло, щастие, нещастие. Това се подкрепя от идеите на Ерик Бърн /американски психолог/ и Алфред Адлер /австрийски лекар, основател на индивидуалната психология/, според които жизненият път и сценариите на ролите в живота се формират в детството под въздействие на героите от фолклорни и художествени произведения. В действителност ние претворяваме живота си по сценарий, взаимстван от някоя приказка. Всички знаем приказките с щастлив край, а сред най-цветните, които като родители преразказваме са: “Спящата красавица”, “Червената шапчица” и “Пепеляшка”. 

Положителното влияние на приказките е безспорно. Чрез тях детето успява по-лесно да преживее трудни ситуации, които в реалния живот съществуват и не могат да се избегнат – раздяла, смърт, развод и други. Щастливата развръзка в приказките и идентификацията на детето с някой от героите му помагат да поддържа надеждата, че ще оцелее в труден момент. Приказките внасят ред в хаоса, внасят ред в чувствата на детето. Един от най-важните уроци, на които приказката учи детето, е да отлага удоволствието. Правейки това, по-късно детето ще получи по-голямо удоволствие. Това го разбира когато в приказката се изправя срещу някого - персонаж, който го лишава от нещо, което то силно желае. Детето си струва да положи усилия и да се справи с трудностите, които животът му поставя, за да получи награда – вълшебен дар. По този начин приказката е и начин детето да се  справи със силни афекти като гняв, вина, страх. Гневът при детето е много силен, когато ми се отнеме нещо, особено в периода 2,5 - 3 години.

Идеалното средство, чрез което детето задържа възрастния до себе си и усеща обичта и нежността около него, е приказката. Преди да премине през ума, художественото произведение въздейства върху чувствата и вълнува детето.

Приказките са от голямо значение за децата, тъй като ги карат да мечтаят, развиват въображението им, спомагат за развитието на речта, логическото мислене, и не на последно място дълбокият смисъл, който се открива в тях и действа на несъзнавано ниво. Общуването на децата с приказката развива художествените интереси и потребността да общуват с красотата, да я създават. Децата предпочитат приказката пред другите жанрове, защото там растенията и животните говорят, защото доброто винаги побеждава, защото в тях се случват вълшебни неща. А нима в реалния свят няма вълшебства? Само трябва да си отворим очите за тях...

Добре е и да се вслушваме в приказните истории на децата си, както и да ги насърчаваме да разкават такива истории, за да можем да станем съпричастни към техния свят, да можем дс влезем в техните обувки и да се срещнем отблизо с блясъка на техните мечти.

По Коледа се случват чудеса!