Блог

Нови ефективни дидактически инструменти, терапии и алтернативи за деца и младежи със специални потребноости

13.12.2019 г.

Арттерапията с глина и биофийдбека - водещи инструменти за ефективна промяна при работата с деца и младежи със специални потребности

Автор: д-р Мария Любенова

Снимка: АЛФЗОНА.БГ

Работата с глина - средство за самоизразяване и развитие 

Досега не е правен опит за дълбоко научно проучване и цялостно систематизиране на арттерапевтичната работа с глина. Най-общо арттерапевтичната работа с глина представлява метод за формиране на човешката индивидуалност.
Съществуват различни техники за работа с глина, които могат да се използват в арттерапията. Това може да са елементарни манипулации като овалване, месене с длани и пръсти, точене, компресиране, изтегляне, прибавяне, отнемане, смесване, прищипване, усукване, късане на късове, рязане, заглаждане, пробиване и др. По мнение на терапевтите всички тези действия отразяват различни чувства и емоции. Могат да се прилагат и по-сложни видове действия, необходими при създаването на образи, които изискват високо ниво на развитие не само на техническите навици, но и на психическите процеси в човека като наблюдателност, възприятие, възможност за улавяне на характерното, същностното в даден образ, концентрация, мисъл, емоция, воля.
Арттерапевтичната работа с глина дава възможност за тактилни и кинестетични усещания. Моделирането на глината се превръща в мост между сензорните усещания и чувствата, води до случване на психичното и физичното у детето. За усилване на този ефект се прилага техника на моделиране със закрити очи, при която вниманието се насочва към усещането в ръцете при допира с глината и се събужда съзидателност и творчестки порив и хармонизиране на вътрешното аз.  Благодарение на работа с глината, се развива техника и стил, които разгръщат емпатичните способности на човека като това освобождава емоции, които имат и лечебен ефект. Научно доказано е, че моделирането с глина развива моториката, фантазията, пространственото мислене, повишава самооценката, увереността в „Аз“-а. Глината се явява средство за самоизразяване, образование и терапия, затова е изключително подходяща за лицата с увреждания и се прилага и като терапия, и като мотивиращ стимул за промяна. 
 
Важно: хората с увреждания са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която, при взаимодействие с различни пречки, би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите. Трудностите на хората с увреждания са резултат от взаимодействието между едно затворено общество и отделните индивиди. Основен принцип за промяна на статуквото е пълноценното и ефективното им участие и включване в общността. Друг фундаментален принцип в сферата на човешките права е забраната за дискриминация (пряка и непряка). От него следа други ключови потребности за съществуването на хората с увреждания - трябва да бъде предоставен равен достъп до образование, здравеопазване, рехабилитация, самостоятелен живот и включване в общността, свобода на изразяване и мнение, достъп до работа и заетост, социална закрила, участие в културния живот, спорт, почивка.
Социалните услуги за тези хора са необходимост и начин на живот. Подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот. Затова в тази дейност изработването на Стратегия на приоритизиране на услугите и формиране на основни модули за диференцирано предoставяне на услуги, е основен приоритет, който ще спомогне удстойчивостта на проектните дайности впоследствие.
 

Биофийдбекът - алтернатива и скоростен стимулант за развитие на фина моторика и логическо мислене при деца и младежи със СОП

Биофийдбек технологиите са апаратни методики на науката приложна психо-физиология, изследваща връзките между психиката и тялото. Биофийдбек методите са много "демократични", защото позволяват комбинирането им с почти всякакви практики за ментален тренинг. Причината за това е, че с биофийдбек апаратите може да се проследяват и оценяват в реално време промените в автономната нервна система, породени от въздействието на различни стимули и техники за психотренинг. Тази особеност е особено полезна при пациенти със соматични стресогенни разстройства. Биофийдбек методите (биологична обратна връзка) отдавна са научно валидирани и признати като едни от най-ефективните налични инструменти за развитие на осъзнаване, управление на стреса, ментална тренировка за върхово представяне в спорта, бизнеса , изкуствата както и за личностен растеж. 

При биофийдбека чрез сензори, електронна усилваща апаратура и специализиран софтуер, в реално време се подава информация за промените в несъзнавани физиологични процеси, като по този начин вниманието на човек към тях се изостря и той се научава да ги повлиява съзнателно. Биофийдбек методите измерват промените в напрежението на скелетните мускули, изпотяването на кожата, сърдечния и дихателния ритъм, кръвоснабдяването и електрическата активност на мозъка и други параметри, свързани с нивото на стрес и тревожност, концентрацията на вниманието и баланса между активност и релаксация в организма (съотношението между енергоразходните и енерговъзстановяващите процеси). Информацията за измерените промени незабавно се връща обратно на тренираното лице, представена в разбираема визуална или звукова форма, често във вид на компютърна игра. Така човек се учи да регулира реакциите си на стрес като управлява играта не с мишка, а само чрез промените в мисловните си нагласи, фокуса на вниманието, дишането и напрежението в тялото си. Биофийдбек апаратите се използват предимно от психолози, лекари по интегративна медицина, логопеди, тренъори и ентусиасти, интересуващи се от изучаване на връзките между психиката и тялото. Някои от тях могат да се използват и самостоятелно от родителите като помощна терапия вкъщи, като вариантите, които ви указваме с линкове:

- DAVID Delight PRO

- Sensamove 

Анализ на средата у нас за децата и младежите със СОП

Децата и младежите с увреждания трудно се интегрират в обществото и не намират адекватна трудова реализация. Обществото ни все още страда от предразсъдъци, негативни нагласи и неприемане на другостта. Липсва система за изследване на потенциала на хората с увреждания. Образователната система има сериозни пробойни по отношение на разбирането и осъществаването на социализацията и интеграцията на децата със СОП, собено на тези с РАС. Липсата на подготвени учители и недостатъчно обезпечаване, допълнително намаляват шансовете за социална адаптация. Основен проблем е липсата на кариерни експерти, които да ориентират професионално. Няма изградена връзка между образователните институции и бизнеса. Децата с проблеми в развитето у нас получават формално завършена образователна степен, без да са придобили необходимите знания и умения. Липсва нормална комуникация между хората "в норма" и ДРУГИТЕ, "различните", с дефицитите. Дълбоката сегрегация се наблюдава във всички сфери на функциониране на обществото, липсва адекватна интеракция при реализиране на исконни човешки права, като достъп за обучение, свободно време, трудова реализация и други. С такива деца ефективно взаимодейства в момента в посока личностно развитие и професионална интеграция Фондация "Помощ на лица с проблеми в развитието", гр. София, с която Социално предприятие АЛФЗОНА.БГ работи в партньорство.

Според най-нови данни, броят на децата със забавено развитие, т.е. на децата с аутизъм, нараства в международен мащаб. Те имат забавяне във физическото, нервно-психическото или интелектуалното развитие. Открояват се подрастващите, които не могат да смятат самостоятелно или срещат затруднения. Експерти от Световната здравна организация посочват, че лекуването и рехабилитацията на всяко дете са индивидуални. В зависимост от конкретното състояние се преценява какъв специалист е необходим - невропсихолог, детски невролог, психолог, педагог, кинезитерапевт. 

Вече се налага мнението сред много експерти от различни страни, че аутизмът не е състояние, а заболяване, което може да се лекува. Отправя се съвет към родителите на деца със забавено развитие първо да получат диагностиране за аутизъм от медици и после да търсят експерти за работа с детето. Експертите са уверени, че ако се избере този подход, процентът на облекчаване на симптомите е значителен и голям брой деца ще стигнат до състояние на „норма“, ако лечението е започнало в най-ранна възраст. При новите методи децата се поставят на специална диета, пият хранителни биодобавки, витамини и минерали, с тях работят логопеди, психолози, педагози, но ги лекуват и лекари. 

Общо взето, диагнозата аутизъм се поставя много трудно. Има около 200 теории за причината за това заболяване. Но главните видове са пет и всички са групирани около т.нар. „аутистична черупка“. Малчуганите сякаш са затворени в нея, а останалите хора просто не съществуват като личности за тях. Ето петте типични аутистични синдрома: 
     • Синдром на Аспергер (т.нар. лек аутизъм) - проявява се след раждането. Тези деца са с чувството, че „другите ги има“, но смятат, че им пречат и ги заплашват, затова не влизат в контакт с тях. 
     • Синдром на Канер - проявява се още в първата година след раждането. Децата не говорят, но понякога повтарят фрази като ехо - минута или пък седмица, след като са чули. Извършват еднотипни движения и не правят визуален контакт. Синдром - неречеви, репетативен. 
     • Рет синдром - засяга предимно момичетата. До 2 г. децата се развиват съвсем нормално и после прогресивно се връщат назад. 
     • Хелер синдром - по-често е при момчетата. Подобно на Рет синдрома децата са в норма до 4-ата си година и после прогресивно се връщат назад в развитието си. 
     • Атипичен аутизъм - при него малчуганите чуват другите, но не ги разбират и затова не успяват да формират комуникативни умения.

Децата и младежите с проблеми в равитието трудно се интегрират в обществото и трудно намират адекватна трудова реализация. Тези деца и младежи чийто брой е значителен имат сериозен проблем с адаптацията и социализацията в света на възрастните, и пълноценни хора по много причини, и на практика са лишени от възможност да станат независими личности - нещо, което може да бъде превъзмогнато. Специфични нарушения в способността за учене (дислексия, дисграфия, дискалкулия), както и други емоционални и поведенчески разстройства са характерни за деца, които имат нужда от специални образователни потребности.

 

Кои са децата със специални образователни потребности (СОП)?

При децата със специални образователни потребности са възникнали различни видове увреждания:

 - физически, сензорни (нарушено зрение или увреден слух) или умствени увреждания  (умствена изостаналост).

 - разстройства от аутистичен спектър (детски аутизъм, атипичен аутизъм, синдром на Рет). Това са психични разстройства, които се появяват в ранна детска възраст.

 - децата, които имат комуникативни нарушения.

 

За една от най-разпространените диагнози - аутизмът, се знае, че е разстройство на социалното развитие, което засяга развитието на мозъка, а оттам и на социалното взаимодействие и поведение.

1./ Особености в сферата на социалното взаимодействие:

- страдат уменията за комуникация, вербална и невербална, като лицева експресия, мимика, жестикулация;

- нарушено е имитирането като начин за усвояване на света на възрастните, особено при символични и ролеви игри, защото аутистичните личности възприемат буквално, затрудняват се с „наужким";

- аутистите не показват привързаността си към близките хора по обичаен, а по уникален за тях начин. Те са ориентирани повече към предметния свят, а са по-малко заинтересовани от човешките взаимоотношения.

- налице са затруднения при поддържане на отношения с околните (родители, приятели);

- трудно разбират игрите, особено символните.

2./ Особености в сферата на общуването:

- налице са езикови нарушения, свързани както с кодирането така и с декодирането на речта.

3./ Особености в сферата на поведението:

- налице е персонална самостимулация, която се проявява в повтарящи се и стереотипни действия - това могат да бъдат различни движения на тялото (пърхане с ръце, поклащане, въртене на различни предмети), манипулация с любим предмет с цел успокояване и други. Всеки с РАС намира своя стимул, който да подчини на себе си и да го накара да се почувства по-сигурен;

- аутистичните личности обичат ритуалите и стереотипите - пътуване по един и същи маршрут, използването на едно и също превозно средство, приемане на една и съща храна, наличие на предмет на определено място и др., което им помага да контролират средата, която не разбират, носи им спокойствие /намалява тревожността от околните стимули-дразнители/;

- възможни са прояви на предизвикателно /различно от общоприетото/ или самонараняващо се поведение. / Важно е да се знае, че аутизмът е състояние, което не се лекува, а се преодолява с помощта на различни подходи и работа на мултидисциплинарен екип от специалисти - психолози, логопеди, специални педагози, учители и др.