ДЕТЕГЛЕДАЧИ АЛФ

Снимки: Образователен център АЛФ

Автор: Стефания Москова /клиничен психолог/

Определението на Световната здравна организация (СЗО) за ранното детско развитие е: „Периодът на ранното детство е най-важната житейска фаза в развитието на човека. Здравословното ранно детско развитие (РДР), което включва физическата, социално-емоционалната и лингвистично-когнитивната сфери, всяка от които еднакво важна, силно влияе върху благополучието, физическите параметри, душевното здраве, сърдечно-съдовите състояния, грамотността и математическите умения, склонността към престъпления и икономическата активност през целия живот. Това, което се случва на детето в ранните му години е от изключителна важност за траекторията на детското и човешкото развитие.

Прието е развитието да се разделя на стадии, които са свързани с възрастта и така отразяват неговия еволюционен характер. Това са различните етапи, по време на които детето придобива все по-големи възможности в емоционален, когнитивен и социален план.

Задоволяването на основните психологични потребности на детето е екзистенциално важно за цялостното му психо-социално развитие. То не e просто благоволение към детето с риск да го разглези.

Ако тези потребности не се задоволят и не се премине задоволяващо през всеки стадий на развитие, се изпада в състояние на криза. „Криза“ означава „повратна точка, революционен скок в развитието – тежък, но много полезен, ако се преживее правилно”.  Смисълът на тези кризи е придобиването на определени навици, които по-нататък ще му помогнат в развитието и реализацията на личностния потенциал. Наличието на кризи означава, че вашето дете се развива правилно. Така че нe бива да се страхуваме от тях − зад всяка стои някакво умение. 

Човешкото развитие се базира на 3 основни фактори, които взаимодействат и си повлияват взаимно през целия живот. Тези 3 фактори са:

1. Наследствеността – представлява биологичният елемент /генотипа/, които осигурява на индивида тази част от неговата същност, която го прави уникален – темперамента и заложбите (талант).
2. Средата – представлява социоикономичната и културалната среда, в която се развива и изявява индивида.
3. Възпитанието – това е по-специална част от средата, която се характеризира с целенасоченост и представлява активни действия от страна на родителите /или грижещите се/ за да може детето да се изгради като пълноценна и завършена личност, с всичките навици и ценности на семейството.

Съществуват многобройни теории на психичното развитие, но една периодизация е общоприета в Европа и САЩ:

  I.      Пренатален период /вътреутробно развитие/

            II.      Кърмаческа възраст – от 0 до 12м.

            III.     Ранна детска възраст – от 1 до 3г.

            IV.      Предучилищна възраст – от 4 до 6-7г.

            V.       Училищна възраст – от 7 до 14г.

            VI.      Юношество /пубертет/ - от 15 до 18г.

I. Някои основни моменти от психологическото развитие – според различните теории на известни психолози

Психо-социална теория на немския психолог Ерик Ериксон (1902 - 1994)

Ериксон изгражда своята теория върху тезата, че съзряването протича в отделни стадии, всеки от който обхваща определен период от живота, има определена продължителност, възход, своя криза и дълготрайно разрешение. Съгласно този модел, ако не се разреши кризата характерна за съответния етап от живота, социалното, емоционалното и когнитивното развитие се забавя и индивидът е принуден да потиска в себе си неразрешени проблеми.

В смисъла на неговата теория, “криза” не означава катастрофа, а  критичен период, характеризиращ се с повишена ранимост. Когато се премине успешно през една криза тя става е източник на творческа сила и сигурност.

Стадиите на психосоциално развитие според Ериксон са осем:

1. Доверие срещу недоверие от раждането до към края на първата година. На този етап детето живее и обича чрез устата си, а майката живее и обича чрез гръдта си или с онези части на своето изражение и тяло, които предават нетърпението да се осигури това,  от което новороденото има нужда.

2. Автономия срещу съмнение в собствените възможности – от 1 до 3 г. Прохождането и усвояването на речта създават за детето повишени възможности за самостоятелност. Ако се позволява на детето да проявява умерена, разумна автономност то придобива самоувереност, но едновременно с това и чувство за самоконтрол.

3.Инициатива срещу чувство за вина – от 3 до 5г. Детето с любопитство нахълтва в непознатото благодарение на инициативата. Играта е основният метод за изучаване на средата. Важно е да няма  строги забрани, които  могат да потиснат въображението и инициативността на детето.

 4.Трудолюбие срещу непълноценност – от 6г до пубертета. Съответства на латентната фаза при Фройд /относително стабилна/. Характеризира се с встъпване на детето в нови социални връзки – детето тръгва на училище. За първи път то се сблъсква с всички норми, правила и изисквания на обществото, което означава ограничаването на неговите собствени желания и спонтанни хрумки. Разбира се, че е важно възрастните да изискват от децата, но това трябва да става и с подкрепа, с подчертаване на постиженията на малчуганите. Ако липсва такава подкрепа, децата израстват с чувство за малоценност, неуверени.

 Теория на Жан Пиаже   (1896 – 1980)

Швейцарският психолог Ж. Пиаже е основател на Женевската школа –„Генетична психология”. Той  развива идеите си в резултат на дългогодишни наблюдения над поведението на децата и разговори с тях.   В теорията на Пиаже процесът  на учене и научаване представлява когнитивната организация /КО/. Основният процес свързан с КО е адаптацията - способността на индивида да се нагажда към околната среда и да взаимодейства с нея /например едно дете  първоначално друса всички други играчки, до момента в които разкрива, че те доставят по-голямо удоволствие манипулирани по друг начин./

За възрастта 4-6 години Ж. Пиаже дава следните характеристики : Все още децата не са в състояние да направят причинно-следствени връзки. Мисленето е конкретно. Детето не е способно да напусне своята гледна точка и да се идентифицира с друг човек. Децата на тази възраст имат престава и разбиране какво е „добро” и „лошо”, но нямат още възможността да се справят с морални дилеми, които тези състояния предизвикват. Към 6 годишна възраст могат да нарисуват човешка фигура с всичките й части на тялото. Развива се представата за количество - числа, дължина, площ.

Според   теорията на Зигмунд Фройд  ( 1856 – 1939 ) австрийски психолог, невролог и създател на психоанализата :

Детето започва да изживява удоволствие от стимулирането на половия си орган. То вече се интересува от сексуалната анатомия на двата пола, открива различието между половете, откритие което стимулира Едиповия комплекс. В началното на едиповото развитие децата и от двата пола преживяват много силни любовни чувства към майката. Поражда се страстното желание за получаване на нейната безрезервна любов, за тотално сливане с майката. За психическото развитие едиповият период има важно значение свързано с изграждането на СуперЕгото /СвръхАза - нашата съвест/.

Социокултурната теория на руския психолог Лев Виготски_( 1896 – 1934 ) е една от основните в психологията на развитието. Тя обръща внимание на влиянието на заобикалящата ни среда, хората и културата, върху развитието и напредъка на децата. Виготски говори за специфичните за човека висши психични процеси, които първоначално съществуват във външната за психиката среда и едва по-късно, в процеса на интериоризация, се превръщат в индивидуални психични процеси. Виготски обръща голямо внимание на обучението. Според него то е пряко свързано с развитието и е най-плодотворно, когато протича в границите на сензитивния, оптимален за това период.

Според Виготски, който  е смятан за баща на културно-историческата школа в психологията, има два важни пункта: 1/ социалната среда е източник на личностно развитие и 2/  в развитието на детето има две основни и преплетени линии. Първата – на естественото съзряване и израстване и втората гласи, че развитието на мисленето възниква като резултат от овладяването на езика, системата за писане и броене.

Виготски обобщава най-често срещаните гледни точки по отношение на връзката между обучение и развитие :

-  Детето е толкова развито, колкото е обучено.

-   Тези процеси са свързани и са независими един от друг: Развитието протича според вида на съзряване, а  обучението се осъществява според вида на външното използване на възможностите за развитие.

Психологът въвежда и концепцията за  нива на детското развитие:

-  Зона на текущото развитие – това е онова ниво на интелектуално развитие, в което детето само решава различни интелектуални задачи.

-   Зона на проксималното развитие – ниво за развитие на сложни интелектуални задачи, които детето решава с помощта на възрастните.

II . Потребности и нужди на децата на възраст между 4 и 7 години.

ЧЕТИРИГОДИШНИТЕ

1. Движение, движение и пак движение!

Днешните четиригодишни деца имат нужда от добра двигателна активност. На тази възраст детето вече може да рита топка, да хваща и да хвърля; да слиза по стълби, да прави успешни скокове и да тича много по-стабилно. С напредването ан технологиите и дигитализирането на ежедневието, движението като цяло, като че ли остава на заден план.

Всяко дете изпитва нужда да се движи. То просто започва да боледува ако не го прави. Тази основна потребност на четиригодишните, предвид забързания живот и все по-опасния свят, прави отглеждането и възпитанието изключително голямо предизвикателство.

2. Фината моторика

В тази възраст фината моторика се усъвършенства. Детето може да строи кули от десет и повече кубчета. Вече самостоятелно се храни с прибори. Детето познава цветовете и иска да рисува.

За правилно развитие на фината моторика е необходимо детето да си играе с пръстите и дланите - с пластилин, с редене на кубчета и други предмети, с рисуване, със сортиране на предмети по размер, количество и цвят.

Колкото повече го поощряваме, толкова по-добре ще се справя. Подкрепяйте го в игрите! Те са необходими, възпитават и създават екипност, съревнование, партньорство и толерантност.

3. Нужда да открива логиката в света.

На четири години детето вече има добър набор от изградени понятия: разбира дните от седмицата, познава частите на деня, има основни познания за време.

Това е “период на тероризма”. Нарича се така, защото в този период детето е любопитно за всичко, което се случва около него и в мислите му. То задава безброй въпроси, на които копнее да получи отговори, които да задоволят желанието му за придобиване на още знания. От всеки ваш отговор то ще зададе нов въпрос. То има нужда да знае, че вие като негови родители можете да отговорите на всичките му въпроси и да му откриете света. Колкото и нелепи и безсмислени да ви изглеждат въпросите винаги му отговаряйте, ако не знаете отговора, кажете: “Може би аз още не съм пораснал достатъчно и не знам отговорът на този въпрос. Но можем да го открием заедно, хайде да попитаме някой друг, или да прочетем в някоя книга, искаш ли?” По този начин детето се включва в играта, която му предлагате,  а то много обича да играе. Това е период на активна игра, която е важен фактор за умственото, физическото и емоционалното развитие на детето.

4. Нуждата от общуване

На четири години едно от най-големите постижения на детето е езикът. Възможно е все още да не може да произнесе някои съгласни (ф, в, с, з, т, р), но ще може да говори правилно на 90% и пасивният му речник ще достигне 2800 думи до навършване на петата му годинка.

Тук е много важно възрастните да подтикват децата към правилното произнасяне на думите. Ясно е, че децата са малки и сладки, и понякога ни се иска да си останат такива, но говоренето на “бебешки” с неправилно произнасяне на думи е пагубно за езиковото развитие на едно четиригодишно дете.

Децата си общуват с нас по всякакви начини. Един лесен начин да стигнат до възрастните е с четене на приказки. Чрез тях децата израстват и речево, и емоционално. Винаги отделяйте време да четете на децата си. Ще ви бъдат благодарни един ден.

За първи път те ще се сблъскат с това да обменят идеи, играчки, желания, опит и препятствия със своите другарчета. Могат да имат известни трудности в общуването със своите връстници. Това не трябва да ни притеснява, но ние, като възрастни трябва спокойно и внимателно да се намесим ако се създаде конфликтна ситуация. При всички случаи правилото е да бъдем спокойни, сигурни и с мек, но твърд тон да въведем отново правилата на добрите отношения.

“Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки.”

Алберт Айнщайн

5. Обогатяване на емоциите

На възраст от четири години, децата имат обогатен спектър от емоции. Те много ясно дават израз на своята тъга, радост, недоволство и др., макар и не винаги да могат да контролират интензитета на емоцията. Децата имат предпочитания към всичко (храна, облекло, игри, разходки и др.). Това е времето на утвърждаване на личността, затова и възрастните трябва да се отнасят много внимателно и да подхождат с уважение към детето.

Децата вече ясно разграничават фантазията от реалността. Все по-често си играят “наужким”. Игрите със свои връстници дава на децата  възможност за изживяване на различни емоции и израстване в социалната комуникация.

Тази е възрастта, в която децата започват да осъзнават разликата между половете, задават се въпроси от типа: “От къде идват бебетата?”. Децата имат нужда да задоволят любопитството си, да успокоят емоциите си (тревожност от евентуално неразбиране за света). Трябва да им се отговаря внимателно и честно, да се щадят емоциите на децата и все пак да им се показва богатата палитра на емоционалния живот.

Децата на тази възраст познават и изразяват емоции като ревност, вина, гордост. Те вече разбират с тънкости отношенията между героите в приказките. Често децата стават инициатори за пресъздаване на приказките чрез разпределение на роли.

ПЕТГОДИШНИТЕ

Децата на пет години вече имат голяма сръчност с ръцете и много добър контрол на фината моторика. Могат да преписват букви, да оцветяват без да излизат от очертанията. Всяко действие е вече по-стабилно.

1. Нужда от самостоятелност

Детето на пет години е вече почти самостоятелно. Може да се облича и съблича само, да се обува и събува само, да се храни, даже да приготвя прости ястия и да помага в домакинската работа. И най-важното нещо е, че това му носи удоволствие. Единственото нещо, което е важно от страна на родителите е да не му прекъсват дейностите, важно е то само да прави почти всичко. Единствено, когато поиска помощ да се включите.

2. Нуждата от креативност

Детето е по-креативно и вдъхновено от всякога. Всички дейности, които дават възможност на детето да използва своята креативността и въображението си са подходящи за тази възраст, и ще подпомогнат развитието на познавателните умения, които за в бъдеще ще може да използва при възникването на проблеми.

3. Разширяване на социалните контакти

Със сигурност детето започва да има повече приятели, съответно някои от тях са му по-близки. Започва да усеща нуждата от принадлежност (да бъде част от група). Все по-задълбочени стават отношенията с връстници, както и разочарованията са по-силни. Тук ролята на родителя е да въведе детето си в света на възрастните, как да общува правилно, как да не се държи обидно, как да запазва приятелствата си.

4. Обогатяване на емоциите

Детето на пет години може ясно да разграничи себе си от останалите. За първи път на 5-6 години детето може да изпита срам, гордост, вина. В резултат на това детето започва да възприема обществените норми, тези в семейството, в училище и приятелския кръг.

Изключително важно е родителите да насърчават детето да говори за емоциите си, да ги назовава, да показва това, което чувства. Така се развива емоционалната интелигентност, която е много важна за качественото изграждане като личност.

ШЕСТГОДИШНИТЕ/СЕДЕМГОДИШНИТЕ

1. Криза на 6-8 годишна възраст

Докато навърши 6 години, всички по-горе умения се усъвършенстват и получават някаква степен на завършеност. Грубите моторни умения на детето са се развили много. Координацията му се е подобрила значително. Като цяло увереността му е нараснала и то се гордее с постиженията си.

Тази възрастова криза съвпада с период на интензивно физическо израстване, усъвършенстване на моториката на ръцете, развитие на редица сложни нервно-психични функции. И в това напрегнато за организма време се променя и социалният статус на детето – то става ученик. Необходимостта да се приспособи към новото обкръжение и към новите изисквания създава у някои деца предпоставки за формиране на комплекс от отклонения и нарушения на поведението, обединени от условния термин „училищна невроза“. Детето става тревожно, страхува се да не закъснее за училище, да не би да направи нещо не както трябва, нарушава се апетитът му, особено сутрин, появява се гадене и дори повръщане. В други случаи детето, напротив, не иска да става, да се облича, за да отиде на училище, забравя си домашните, не може да се приспособи към дисциплината, не отговаря на въпросите на учителя. Най-често това се случва с по-слабичките деца, които са достигнали училищна възраст, но по физически и психични показатели изостават от своите връстници. Много е важно да се създаде спокойна обстановка у дома за детето, да не се изискват от него непосилни неща, и разбира се, да не го наказвате за лошо писане в тетрадката или ненаучен урок – по този начин само ще усилите негативното отношение към ученето, подобно поведение никак няма да помогне за преодоляване на кризата.

2. Развитие на уменията за учене

Детето на 6 години, има по-богато разбиране за света около себе си. То напълно съзнава, че го очаква периода на обучение в училището и скоро ще бъде „голям и отговорен”. Справедливостта е важна за него. По-добрите комуникативни умения дават възможност на децата на тази възраст да опишат своят житейски опит. Загадките, логически игри, занимателни игри  започват  да го забавляват. Книгите придобиват  по-специално значение, отколкото преди. Детето ще споделя своите истории с другите.

Математическите умения  са се подобрили и вероятно при добро желание и силна мотивация, детето  може да брои до 200. Детето   започва  да разбира и  сложните понятия като пари,  време, число, скорост  и  пространство.  

Напълно разбира посоките за ляво и дясно. Може да разказва, да спори, да споделя идеи. Правилно произнася всички съгласни.

Детето има нужда да го подкрепят в ученето и трупането на нови знания. Да се чувства сигурно, че има кой да му покаже нещата, които не разбира.

3. Развиване на емоционалността

Съзряване и укрепване на емоционалното поведение – това е характерно за 6-7годишните деца. Въпреки това, често те не могат да се справят с контрола над емоциите и мени своето настроение.

Отново тук е важна ролята на възрастният човек. Именно в тази възраст може да се изградят основите на редица морални категории и чувства – уважение, самоуважение, доброто поведение, привързаност, взаимопомощ, състрадание и др.

Тази възраст се отличава с това, че детето едновременно е достатъчно малко за да се нуждае от подкрепата на възрастния  в трудна и/или непозната ситуация, но междувременно и достатъчно „зряло“, за да иска да бъде независимо и естествено егоцентрично. Търпението и адаптирането на подхода към него като индивид ще  позволи да се  помогне , да се научи и да се превърне в щастливо и добре адаптирано дете, притежаващо умения които да му послужат в следващият етап от развитието му.

4. Влиянието на технологиите

78% от преподавателите споделят, че технологиите имат позитивно въздействие върху класните стаи и продуктивността на учениците, а променящите се условия на работа и живот налагат все по-категорично нови подходи в образованието, за да бъдат учениците адекватни на случващото се.

Все пак има и негативно влияние, което обаче не бива да се допуска от възрастните. Те трябва да контролират достъпа на децата си до всички видове технологии.