ДЕТЕГЛЕДАЧИ АЛФ

Снимки : Образователен център АЛФ

Автор: Стефания Москова /клиничен психолог/

ЕМОЦИОНАЛНО РАЗСТРОЙСТВО

Емоционалните разстройства представляват от една страна отклонение от нормата, а от друга водят до нарушение на социалните контакти на детето. Емоционалното разстройство е сходно с неврозите на възрастните, но има и различия. Има някои особености според възрастта. Например фобия от животни (зоофобия) практически винаги има в детството. Но агорафобия (страх от открити пространства) много рядко се среща при децата. Социалните фобии най-често се развиват при преходните възрасти. Така и депресивните състояния в тази форма, която се среща при възрастните, много рядко се среща при децата преди пубертета.

Децата с емоционални разстройства са много тревожни, страхливи, нерешителни, срамежливи. Когато се разделят с родителите, с близки възрастни, те могат да преживеят сериозен страх от определени обекти и събития, да не успяват да създадат трайни емоционални контакти с връстници и възрастни. Те плачат  по-често без причина, имат чести емоционални изблици, изпадат често в тъжно настроение, не успяват да се адаптират към нова среда и непознати хора. Или пък обратното - прилепват се твърде бързо към непознати, не изпитват нужда от значим възрастен, имат затруднения в концентрацията и устойчивостта на вниманието, гризат си ноктите, страдат от смущения на съня и др.

За възникване на емоционално разстройство оказват влияние стресогенни влияния от обкръжаващата среда. Например - строгите ограничения от страна на родителите и хиперпротекцията.

v  Тревожно разстройство при деца, предизвикано от раздяла.

В ранното детство е нормално при отделяне на детето от близките, то да изпитва тревога. При някои от децата е болестно засилена и прекалено удължена - до предучилищната възраст. При някои от тях се наблюдават телесни симптоми като болки в стомаха, гадене, повръщане, при излизане на майката. При опит за насилствено разделяне, настъпва активна съпротива, плач, гняв или депресия.

Тревожността се проявява в ситуации, свързани със:

• Страх, че родителят може да излезе и да не се върне
• Страх да отиде на училище, тъй като когато се прибере може да няма никого вкъщи
• Отказ да си легне, ако обектът на привързаност не е до него

Може да се появят различни телесни симптоми като:

• Болки в стомаха
• Гадене
• Повръщане
• Главоболие

Продължителността на проявите е най-малко 2 седмици. Засяга 3-4% от всички деца в училищна възраст и 1% от юношите. Честотата при момчетата и момичетата е сходна. Специфичното е, че се наблюдава силен страх, проявяващ  се не само при раздяла с хората, полагащи грижи, но и при напускане на дома, т.е.  тези деца имат много голяма нужда да бъдат близо до своите родители и да си останат вкъщи. За да се диагностицира разстройство при страх от раздяла, тревожността трябва да е по-силна от нормалната за възрастта, като началото й да е преди 18-годишна възраст. По данни отключването на това разстройство за пръв път в юношеството е рядко срещано. Прекомерният страх от раздяла в  детството може да послужи като рисков фактор за развитието на психични разстройства в по-късните етапи от развитието. Въпреки, че най-често се среща при кърмачета и малки деца, възрастният индивид не е застрахован от прекомерна тревожност и стрес при смяна на дома или раздяла със значими хора и обекти на привързаност – родители, братя и сестри, любим човек. Тревожно разстройство, предизвикано от раздяла засяга приблизително 7% от възрастните.

Страхът от раздяла е силно психологическо страдание и не бива да се подценява неговото отрицателно въздействие върху физическото здраве; различните области на социално функциониране – семеен живот, работна среда, училище; емоционалното благополучие – нарушения на съня, кошмари, силна тревога да отидеш на работа или да останеш сам вкъщи, огромен и зловещ страх при мисълта, че можеш да загубиш любимия човек.

v Фобийното тревожно разстройство в детството е нарушение, характеризиращо се с повишен страх.

Страхът в този случай получава нивото на патологичното състояние, водещо до социална неадаптиране.

При децата  се представят с изразени и персистиращи страхове от определена ситуация или обект- кръв, насекоми, кучета, гръмотевици. Често са придружени с отбягващо поведение спрямо фобогенния обект/ситуация, нарушено социално функциониране и соматични симптоми. Страховете се повлияват от личния опит и от придобитите социални умения, а също от реакциите на родителите и обкръжението.

v Разстройство със социална тревожност в детството

Основни симптоми са повишената тревожност от контакт с непознати, страх от отрицателно оценяване, стремеж за оттегляне от застрашаващи социални ситуации, свързване предимно с познати. Придружаващи белези са соматични оплаквания, отказ за говорене пред непознати, отказ от училище. Характеризира се с тревожност в различни социални ситуации, поради страх от присмех, унижение, срам, неудобство. Децата усещат дискомфорт в общуването както с връстници, така и с възрастни, като тревожността не е по причина на недостатъчни социални умения. Хроничното избягване на социални контакти може да ограничи социалната компетентност при тези деца.  В повечето случаи разстройството започва на 10-11 г.в. и персистира и в зряла възраст.

v  Разстройство със съперничество между сиблинги (братя и сестри)

След раждането на брат/сестра единственото дете трябва да дели вниманието на родителите си с новороденото. Ревността е честа, но понякога е прекомерно засилена и води до нарушено функциониране.

Най-често се проявява с регресивно поведение, противопоставяне и съпротива спрямо родителите, придружено с тревожност, тъга и затваряне на детето, отказ да се храни самостоятелно, поява на нощно напикаване и др.

Състоянието се приема за значимо, когато конкуренцията за вниманието и любовта на родителите е свързана с необичайна степен на отрицателни чувства и се съчетава с нарушения в общото функциониране – регрес със загуба на овладени преди това умения и/или със засилване на поведението на противопоставяне и съпротива към родителите, чести избухвания, раздразнителност, агресивни действия спрямо сиблинга, тревожност или тъга.

v  Паническо разстройство

Характеризира се с повтарящи се панически атаки – епизоди на интензивна тревожност с изразена вегетативна симптоматика (изпотяване, учестени пулс и дишане, „прилошаване”) и повече или по-малко ясно формулиран страх от смъртта или загуба на контрол. Среща се предимно след 14 г. възраст. Често ситуационни, счита се, че проявите са близки с тези на сепарационното тревожно разстройство и в по-ранна възраст могат да бъдат разпознати като такова. 

v  Остра реакция на стрес и посттравматично стресово разстройство

Включват реакция на тежки психични травми, предизвикани от ситуации, които заплашват живота или телесната цялостност на детето и/или близките му. Проявите включват спонтанно възникване на възприятно „живи” представи/образи, свързани с травмата, нахлуващи и отразяващи се в играта или кошмарните сънища на детето; отбягване на ситуации, свързани с травмата и общи симптоми като напрегнатост, раздразнителност или дистанцираност и недостъпност.

v  Обсесивно-компулсивно разстройство

Не е необичайно децата на 2-4 години до 8 години да проявяват елементи на обсесивно-компулсивно поведение като опит за овладяване на възрастово специфичните тревоги и страхове. Магическото и приказното мислене на децата е в основата на създаването на ритуали, на които се приписва символно значение и защитна роля. 

При обсесивно-компулсивното разстройство детето страда от твърде интензивни повтарящи се мисли, страхове или неприемливи импулси (например агресивни или сексуални помисли), които не е в състояние съзнателно да потисне. Поради това то прибягва към извършването на множество ненужни и често повтарящи се действия (компулсии), с които отклонява и контролира нежеланите и „опасни” преживявания и намалява на тревожността си. Това отнема голяма част от времето на детето и води до нарушения на неговото ежедневие, дезадаптация и постепенна изолация. 

Всяка възраст – със свой страх

За различните възрасти за характерни различни страхове – например у новородените има страх от загуба на близост и физически контакт с майката, на 6-8 месечна възраст детето проявява срамежливост и страх от непознати. Към 12-18-месечна възраст се появява страхът от раздялата. За 2-5-годишните е нормално да се страхуват от тъмното, вода, огън, гръмотевици, животни и др. Към 7-годишна възраст се появява страхът от абстрактни неща – смърт, чудовища, болести, природни бедствия. След 12-годишна възраст се появява и страх от неуспех, страх от това да бъдеш отхвърлен.

И така – нормално е 3-годишното да се страхува от тъмното, но не можем да кажем това за 12-годишното. При емоционалните разстройства има необичайно персистиране на страховете, с прояви на страхове, които са характерни за по-ранни възрастови периоди. Това има негативно отражение и върху ежедневието на детето и семейството. Наблюдава се тревожен фон, потиснатост, неувереност, отбягващо поведение, изолация, отказ от училище.

Често при децата има и соматизация на тези проблеми – те се проявяват във вид на коремни болки, главоболие и повръщане, което води до продължителни и безрезултатни изследвания, допълнително нанасящи психическа травма.

Установено е, че децата с емоционални и тревожни разстройства имат проблеми както в училищните постижения, така и във взаимоотношенията с връстниците и със семейството си. Те имат понижено самочувствие и постиженията им обикновено са под възможностите им.

Тревожните разстройства в детска възраст имат тенденция да продължават в юношеството и дори – в зряла възраст.

Децата със социална тревожност и като възрастни продължават да имат тревожност на работното място и като цяло имат избягващо поведение спрямо социалните ситуации.

Според изследванията колкото по-рано започват тревожните симптоми, толкова по-вероятно е те да продължават и в късна възраст.

ПОВЕДЕНЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Използват се много термини за да се класифицират деца, проявяващи екстремни или неприемливи поведенчески проблеми. Такива деца изостават в социалното си развитие и често са изолирани от другите.

Поведенческото разстройство е резултат от постоянни отрицателни социални взаимоотношения между детето и обкръжението.

Поведенческите нарушения се характеризират с повтарящ се и устойчив модел на антисоциално, агресивно или предизвикателно поведение, което е в сериозен разрез със съответните за възрастта социални норми. Антисоциално е поведението, което излиза от рамките на действащите социални норми в дадено общество. С други думи, това е отхвърленото, неодобреното, нежеланото, опасното за отделния индивид и за обществото като цяло поведение.

Признаци на поведенческо разстройство:

• Агресивно поведение, което наранява други хора или животни.
• Деструктивно поведение, което поврежда или разрушава собственост.
• Лъгане и крадене.
• Бягства от училище или дума или други тежки нарушения на обществените правила.
• Ранно тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици и зависимост от тях.
• Твърде ранен сексуален живот.

Децата с поведенческо или разстройство с предизвикателство и противопоставяне могат също:

• Да страдат от сериозно изразена депресия, да имат мисли за самоубийство, да правят или да са правили опити за самоубийство.
• Да имат трудности с ученето.
• Да имат лоши или почти никакви взаимоотношения с връстници и възрастни.
• Да страдат от болести, предавани по полов път.
• Да има висока честота на случване на събития като нараняване, изгонване от училища, проблеми със закона.

Справяне с проблема

Първото нещо, което родителите трябва да направят е да бъдат чувствителни и наясно с проблемите на детето. Ако детето има затруднения, да се консултират със специалист. Важно е да се обръща внимание на това как детето си взаимодейства с другите хора.

• Погрижете се за собственото си здраве. Така ще научите детето си как да се грижи само за себе си и ще му създадете здравословни навици.
• Изградете доверие помежду ви. Голямо влияние върху здравословното състояние на детето има здравата връзка с родителя. Обръщайте внимание както на физическите нужди, така и на емоционалните.
• Бъдете постоянни. Децата имат нужда от стабилна семейна среда, която е в по-голямата си степен предвидима. Те имат нужда от ред и правила, и знанието, че ако нарушат някое от тях ще има последствия. Създаването на рутина помага на детето да преминава по-лесно през трудните периоди.
• Научете детето си как да се справя със стреса по здравословен начин. Наблюдавайте какво му помага в трудни моменти. Разговаряйте, кажете му да си води дневник и др. 
• Изграждане на здравословни навици. Общото здравословно състояние на човек зависи от правилното хранене, достатъчно сън, физически упражнения. Важно е да научите детето си как да се грижи за тялото си. Естествено вие трябва да сте добрият пример.
• Помогнете му да изгради положителна самооценка. Винаги подхождайте с ентусиазъм и положително отношение относно всичко, което му се случва, и което е постигнал. Децата трябва да са наясно със своите силни страни и да вярват в себе си и собствените си способности. Показвайте ги, говорете заедно за това. Говорете и за слабите страни, които може да се подобрят.
• Играйте заедно. Безспорно играта е най-добрият антидепресант за цялото семейство. И децата, и родителите имат нужда от това. Игрите предизвикват положителни емоции и много любов. Децата, чиито родители играят с тях се чувстват значими и важни, създават по-голяма привързаност към семейството и се учат на любов. А това понижава тревожността.