ДЕТЕГЛЕДАЧИ АЛФ

Автор: Стефания Москова /клиничен психолог/

Снимка: АЛФ

 

За кризите като важен момент на развитие и израстване:

Моментът на криза при децата най-общо представлява експанзивна демонстрация на гняв и на фрустрация. Това са нормални ситуации в периода на детско развитие. Децата притежават естествена тенденция да отстояват своята независимост, като по този начин научават, че са отделни личности от своите родители. Чувството за независимост се развива чрез желанието за контрол, а то се изразява чрез честото казване на скоро научената думичка “не” и чрез нервните изблици.

Децата са много сензитивни. В периода на растеж те започват да изпитват емоции, които не са им познати и не могат да ги контролират. Започват да развиват качества, които са изключително важни. Кризата е период на качествени промени в развитието на детето. Тя е нещо като ново раждане, защото детето преминава от един етап на своето развитие към друг. В кризите има силен емоционален заряд, свързан с напрежението от овладяването на нещо ново и съответно това е криза и за родителя. Такива кризи на промяна преживяваме през целия си живот, но при децата те следват една след друга, динамични са и някои деца ги преживяват тежки, както и родителите.

Ако погледнем и от друг ъгъл, детските кризи са предизвикани от проявите на неприемливо поведение на детето, но в същото време са предизвикани и от родителите. Важно е родителите да зачитат детската личност и да приемат, че детето е самостоятелно и върви по своя път на развитие, ако не го правят, всеки момент, в който детето не прави това, което се очаква от него, ще се превърне в криза. Колкото повече очаквания се налагат върху детето, толкова по-силни и продължителни периоди на кризи ще има. Бихме казали нещо по-смело: родителите трябва да са благодарни на кризите, защото те служат на тях. Напомнят, че детето се развива, че не е вече бебе и има своите нужди. Сега е моментът да се научи да отстоява себе си и да открие как е устроен света, в който живее. Не бихте искали детето ви да израстне в свят, в който няма думата, и трябва да прави само това, което другите искат и очакват от него, нали?

Важно е да се знае, че детските кризи са необходимият одушник на детските емоции. Родителите често се питат: “Трябва ли да направим нещо или да чакаме кризата да отмине?” - Истината е, че трябва да направите и двете. Но, когато чакате, трябва да знаете, че всяка криза е важна част от развитието на детето, и че ако то мине по добър начин през нея, това означава, че ще се формира като една самостоятелна автономна личност.

 

КРИЗИТЕ В РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТИ

 

Първата криза при децата е кризата при раждането. От защитена среда, бебето преминава в състояние, в което е разделено от майката и е абсолютно зависимо от другите. През 1924г. е публикуван научният труд “Травмата на раждането”, на австрийския психоаналитик Ото Ранк. Според него животите ни са изпълени с раздели, като се започне от раждането ни. Неговата идея е, че тревогата, преживяна при раждането, е моделът на всички видове тревога, които изпитваме впоследствие. След раждането идва отбиването на кърмачето и дисциплината, работата в училище, любовните несгоди. Но избягването на тези несгоди означава буквално да избягваш живота – никога да не откриеш какво можеш да правиш, никога да не напуснеш семейното гнездо или малкия град, никога да не напуснеш утробата. Ото Ранк смята, че трябва да се изправяме срещу страховете си, осъзнавайки, че за да бъдем напълно развити е необходимо да се превърнем в индивидуални личности. Това е периодът, в който се изгражда базисното доверие към другите и света. Бебето има нужда да бъде хранено, гушкано, носено, да се откликва на всичките му нужди, когато плаче и да му говорим. Ако всичко това не се случи, в по-късна възраст детето може да има трудности в установяването на близост или да развие страх от изоставяне.

 

Следващата криза е свързана с “прохождането”. Още когато детето започне да пълзи, то може да си поставя цели и да започне да пипа всичко, което пожелае. При овладяване на нова способност детето има нужда да я тренира непрекъснато. Потребността на детето в тази възраст е да опознава, да хваща, да захапва, да докосва света. Когато родителите не му позволяват да пипа желаните предмети, тогава детето може да прояви “инат”. С цел да предпазят детето си, много родители блокират потребността на детето да опознава света чрез докосване. Това обаче ще има негативни последствия в бъдеще, детето няма да успее да е достатъчно целеустремено и няма да успее да се развие любопитството му към света. Ако смятате, че предметът, към който се е насочило детето е опасен, просто го заменете с друг.

 

Кризата на първите думи. Детската реч има различна структура от тази на възрастните. Когато детето се учи да говори то използва думите не винаги по правилен начин, не успява да ги изговаря правилно, целите или поставя ударението на грешно място. Това затруднява родителите да го разбират, а то има базисна нужда да бъде разбрано. Ценното в този момент е родителите да успеят  интуитивно да вникват в асоциативните пътища, които детето извървява, както и да се назовават правилно предметите, които са привлекли вниманието му. Изключително важно е да не се подиграват на детето, да не му се присмиват, защото това може да го затвори в себе си.

 

Детски негативизъм. Към края на третата година детето става достатъчно самостоятелно. Много често то започва да отблъсква помощта на възрастния и се опитва да направи нещо само. Ако родителят не усети този момент и не прояви достатъчно уважени към тези стремежи на детето, рискува да предизвика и обостри кризата на третата година. Тя се появява в периода на самоутвърждаване на личността – стремеж да изяви себе си и своята воля, да покаже на възрастните, че вече е достатъчно голямо и може да се справи само с дадена ситуация. Кризата се появява в негативното поведение на детето, когато не се зачита неговата самостоятелност. Този период е изключително деликатен, той продължава няколко месеца, и родителите обикновено изпитват значителни затруднения във взаимоотношенията си с детето. Вероятно то ще протестира срещу вашата опека и дори ще прави неща, които знае че са забранени. Ако родителят не усети навреме тази криза, рискува да затвърди проявите на негативизъм. За да не предизвиквате детето е хубаво да избягвате повелителния тон. По-добре да изкажете намерение или желание като общо пожелание. Вместо да кажете: “Иди да играеш навън!”, кажете: “Мисля си дали няма да е хубаво да излезнеш малко навън.” Проявите на негативизъм не винаги са свързани с желанията на детето. Но стремежът да не се подчини на желанието на възрастния, да се прояви като самостоятелна личност е по-силен. Затова трябва да се даде шанс на детето да се прояви самостоятелно. Хубаво е да му се създаде и усещането, че то самостоятелно е взело дадено решение. Ако не се направи това, когато порасне то може да стане нерешително и да му е трудно да отстоява собствените си граници. В другата крайност са родителите, които дават твърде широки граници на детето си, вярвайки, че това е най-доброто за неговото развитие. Само че, когато не отказваме нищо на детето, то става този, който управлява семейството и смята, че всички, във всеки един момент са длъжни да изпълняват желанията му. Реалността обаче е различна. Затова трябва да се намери баланса.

 

Детската градина. Периодът на тръгване на детска градина е много деликатен и сложен. Тогава детето се откъсва от родителите си и се присъединява към социалния свят. Попада в среда с други авторитети и правила. Тази промяна е страшна за него. Много често детето плаче и не иска да ходи на детска градина. Хубаво е родителите да си спомнят какви са били техните преживявания, свързани с детската градина, и да си дадът сметка дали не пренасят своите собствени страхове върху детето. Ценно е родителят да сподели на детето си, че и той е бил в тази ситуация, и на него му е било тъжно и трудно, че се отделя от мама и татко. Това създава връзка между родителя и детето.

 

Важно е родителите да си дата сметка, че детето е тяхно огледало. Децата ни притежават черти в характера си, които могат да ни умилят и такива, които ни дразнят или са ни неприятни. Ако се вгледате по-дълбоко, ще осъзнаете, че детето е ваше огледало. По-разумното е да работите върху себе си, отколкото да се опитвате да наложите на детето си представи, които не изповядвате. Независимо какво казвате, те запомнят само това, което виждат.

 

 

КАК ДА СЕ СПРАВИМ ПОДПОМАГАЙКИ РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО

 

Най-често детската криза е краткотрайна и е достатъчно да се предостави пространство на детето, в което да може да се отдръпне от възрастния, и да се приближи, когато има нужда. Малкото дете има огромна нужда от присъствието на значимия възрастен човек, от неговата безусловна любов, въпреки че може да изглежда така, сякаш то не я иска.

 

Изграждане на дневен режим

Наличието на дневен режим създава у децата чувството за комфорт и сигурност. Когато денят им е планиран, те знаят какво да очакват, което намалява възможността детето да се окаже в неуправляема ситуация, която може да предизвика криза. Когато дневният режим се превърне в навик е по-малко вероятно някакви неочаквани външни дразнители да нарушат емоционалното равновесие на детето.

 

Разсейване

 

Още с първите знаци на предстояща криза/пристъп, може да се разсее вниманието на детето и му се предложи нещо интересно за правене. Колкото повече енергия и време детето влага в моментите на криза, толкова по-трудно тя ще бъде прекратена.

 

Използване на хумора

 

Разсмиването винаги действа добре на децата. При ситуация на смях и забава, детето по-трудно ще се поддаде на гнева и тревожността. Тази стратегия пренасочва вниманието на децата, но тя за съжаление, не му позволява да изживее напълно и да се справи с емоциите си, като например - тревога от раздяла.

 

                                                                                                                                                          Изнасяне

 

Това е начин да се предостави пространство, от което има нужда детето, за да възвърне самоконтрола си. Детето трябва да напусне сцената на събитието. Изнасянето не трябва да се превръща в наказание на лошо поведение, а да се обясни на детето разбираемо защо се прави това. Наприемер: “Ела с мен в другата стая да се успокоим всички, след това ще се върнем.”

 

                                                                                                                                                    Сядане на стол

 

Това е техиника, която помага детето да се успокои. То трябва да стои на стол в някой край на стаята докато не се успокои. Трябва да продължи толкова минути, на колкото години е детето. Най-важното е поведението на възрастния – трябва да е спокоен и под контрол, да бъде нежен, но и непоколебим.

 

Излизане на родителя

 

Много е важно възрастният да умее да контролира собствените си емоции. Ако не може да го прави е препоръчително спокойно да излезе от стаята. Много по-вероятно е, когато няма публика, детето да се успокои бързо.

 

                                                                                                                                        Справяне със собствения гняв

 

На детето трябва да му се обясни, и да разбере, че гневът не е нещо, което трябва да крие. Това детето може да разбере чрез поведението на възрастния. Когато той открито говори за своите чувства и показва адекватен модел на реагиране в ситуацията, детето постепенно усвоява нови начини на справяне.

 

                                                                                                                                                   Прегръщане

 

 Прегръдката изначално е като вълшебно лекарство. Чрез нея детето чувства присъствието на възрастния, дава му сигурност.

                                                                                                                                                      Разговаряне

 

По време на силна криза детето не разбира и не чува нищо от това, което му се говори. Но детето усеща спокойния тон на гласа и присъствието на възрастния и това го успокоява. Важен е самоконтролът и приемането на ситуацията за не толкова страшна.