ДЕТЕГЛЕДАЧИ АЛФ

Снимки: Образователен център АЛФ

Автор: Стефания Москова /клиничен психолог/

Нека да разгледаме научните открития за емоциите и ще разберем по-добре озадачаващите моменти в живота си и в света наоколо. Какво означава да внесем интелигентност в емоциите?

Генетичното ни наследство дава на всеки от нас поредица от емоционални модели, които определят нашия темперамент. Емоционалните уроци, които усвояваме като деца оформят емоционалните ни мозъчни вериги и развиват емоционалната интелигентност. Затова детството е период с изключителна важност за усвояване и изграждане на основните емоционални навици, които управляват живота ни.

Световна тенденция е, че днешните деца са с повече емоционални нарушения от вчерашните. Те са все по-самотни и потиснати, все по-непокорни и гневни, все по-нервни и тревожни, както и все по-импулсивни и агресивни. Голяма грешка, която родителите правят е, че оставят емоционалното възпитание на децата си на случайността. Най-важното нещо във възпитанието е начинът, по който подготвяме децата си за живота.

Оказва се, че академичната интелигентност  не дава никаква подготовка за живота. И въпреки това цялата ни култура е съсредоточена върху развитието на академичните способности, оставяйки на заден план емоциите, които имат огромна важност. Емоционалният живот е предмет, който, както математиката може да се усвоява и развива. Има много доказателства, че хората, които познават чувствата си и могат да ги владеят, както и да разпознават чувствата на другите, имат големи предимства във всяка област на живота. Хората, които имат развити емоционални умения, е по-вероятно да са доволни от живота си, да се справят по-добре с него.

Моделът за емоционалната интелигентност е предложен за първи път от Питър Салови и Джон Майер (1990г.). Салови и негови колеги възприемат един по-широк възглед за интелигентността и се опитват да я предефинират с оглед на това какво е необходимо, за да успееш в живота. Салови описва пет основни области на емоционалната интелигентност:

1. Познаване на собствените ни емоции. Самоосъзнатостта, пълноценното възприемане на чувството, докато то все още трае, е ключов елемент от емоционалната интелигентност. Ако не можем да забележим истинските си чувства, ние ставаме техни роби. Хора, които са по-уверени в чувствата си, направляват по-добре живота си, тъй като имат по-ясно отношение към личните си решения.
2. Управление на емоциите. Контролът върху чувствата и изразяването им в адекватна форма е умение, което е тясно свързано със самоосъзнатостта.
3. Умения за самостоятелно мотивиране. Мобилизацията на емоциите за дадена цел е изключително важна за вниманието, личната мотивация и майсторството, както и за творческите сили. Емоционалният самоконтрол е основна опора за всяко постижение.
4. Признаване на емоциите на другите. Емпатията - друга способност, която е в тясна връзка с емоционалната осъзнатост е може би най-основната човешка способност.
5. Стабилни връзки. Изкуството на връзката до голяма степен предполага умение да управляваме емоциите на другите.

                                                                            Признаци за висока емоционална интелигентност:

 1.      Богат емоционален речник

Всички хора изпитват емоции, но сравнително малко са тези, които могат да определят как се зараждат емоциите им. Хората с висока емоционална интелигентност работят върху своите емоции, защото ги разбират и за целта използват обширен речник от думи. Докато много хора могат да кажат само, че се чувстват “зле”, емоционално интелигентните хора могат точно да разберат чувствата си и да ги идентифицират като “раздразнение”, “разочарование”, “тревога” или “потиснатост”. Колкото по-богат е речниковият запас на даден човек, толкова по-добре той разбира своите чувства, тяхната причина и това, което трябва да направи в дадената ситуация. Затова е важно докато разговаряме с децата си да използваме богат речник.

 2.      Интерес към хората

Независимо дали са интроверти или екстроверти, хората с високо ниво на емоционална интелигентност се интересуват от всички около тях. Това любопитство е предизвикано от емпатия - една от най-значимите характеристики на високия емоционален интелект. Да развием любопитството на детето за света - това е основна задача на родителите.

 3.      Познаване на собствените слаби и силни страни

Емоционално интелигентните хора знаят в какво са професионалисти и в кои сфери им липсват познания и усет. Те умеят да постигат успех, използвайки предимствата си, без да позволяват слабостите да им пречат.

 4.      Положителна нагласа към промени

Емоционално интелигентните хора са гъвкави. Те умеят да се адаптират и го правят постоянно. Те знаят, че страхът от промени парализира и че той е сериозна заплаха за техния успех, и щастие. Хората с висок емоционален интелект търсят промените и разработват план за това как те да се случват.

 5.      Разбиране на другите

Голяма част от емоционалния интелект се свежда до социална осведоменост, умение да се разпознават хората, да се разбират техните характери и преживявания.

 6.      Умението да се казва “не” / на себе си и на другите/

Емоционалният интелект е преди всичко самоконтрол. Характерно за емоционално интелигентните хора е това, че избягват импулсивни действия. Изследване, проведено в Калифорнийския университет показва, че колкото по-трудно е на един човек да каже “не”, толкова по-често той изпитва стрес, умора и депресия. Способността да отстояваме желанията си е изключително важна. Най-важните хора в живота ни сме ние самите и трябва да се грижим за себе си. Периодът, в който детето започва да проявява такава самостоятелност и да използва думичката “не” все по-често е от 2 до 3,5 г. Това е труден период за всички родители, но е от изключителна важност да се удържат емоциите и да се позволи на детето да се изгради като самостоятелна личност с работещ самоконтрол.

 7.      Балансирано отношение към грешките

Емоционално интелигентните хора се дистанцират от грешките си, но не ги забравят. Те извличат от тях поуки, за да постигнат успех в бъдеще. Хората с висок коефициент на емоционална интелигентност успяват да трансформират неуспеха в лично усъвършенстване.

 8.      Умението да даваме

Емоционално интелигентните хора изграждат устойчиви взаимоотношения, тъй като наистина мислят за другите. Когато някой дава нещо спонтанно, без да очаква нищо в замяна, това прави силно впечатление. Обикновено такива хора са силно привличащи останалите.

 9.      Умение за избирателно мислене

Отрицателните емоции причиняват стрес. Емоционално интелигентните хора могат да се отдалечат от провалите и да не живеят в миналото. Най-хубавото нещо, което може да направи човек с лошия опит е да се учи от него.

 10.  Неутрализиране на вредните хора

Комуникацията и взаимодействието с хора със сложен и труден характер често води до разочарования и умора. Хората с висок емоционален интелект контролират своята комуникация с такива личности, като не намесват в нея чувствата си. Те се стремят да си представят гледната точка на дадения човек, като това им помага да намерят общ език и решение на проблема.

 11.  Контролиране на амбициите

Емоционално интелигентните хора не се стремят към съвършенство, защото знаят, че то не съществува. Ако човек си постави за цел да е съвършен, той много повече се страхува от грешки и затова е склонен да се въздържа от действие. А всички знаем, че бездействието ни кара да стоим на едно място без развитие и да се тревожим защо нищо не ни се получава, или пък какво е можело да постигнем.

 12.  Позитивизъм

Най-страшните неща се случват в нашите мисли. Това са мисли, а не факти. Емоционално интелигентните хора правят разлика между тези две неща и си изграждат позитивен мироглед.

13.  Самооценка

Самооценката на хората с висок емоционален интелект зависи от самите тях и това е въпрос на осъзнаване. Когато човек е доволен от това, което прави, никаква чужда намеса не може да му отнеме радостта.

Да си емоционално интелигентен е все  по-важно в днешния динамичен свят. Хората имат нужда да контролират емоциите си, това ги прави по-спокойни, просто не всички знаят как да правят това. Имат нужда също да разбират емоциите на човека срещу тях, за да си взаимодействат по-добре.