ДЕТЕГЛЕДАЧИ АЛФ

Снимка 1: Габриела Костадинова (главен дизайнер - АЛФ, личен архив)

Снимка 2: Георги Боянов (стажант дизайнер - АЛФ, личен архив)

Автор: Мария Любенова

Визитка: Габриела Костадинова е компютърен дизайнер и ИКТ-експерт. Майка. Приятел. Прекрасна дама. СъздаТел на АЛФ!

Габи, ти си художникът-дизайнер, който даде образ на „Детегледачи – АЛФ“. Откъде почерпи вдъхновение и какво всъщност е АЛФ – куче, зайче или нещо друго?

- Вдъхновението ми за АЛФ дойде от една играчка кученце, която синът ми има. Цветно, плюшено и тъй като известно време той не можеше да си играе с подобни играчки, а ни липсваше на всички, това беше първата ми асоциация. И така се роди АЛФ. Малко парцалено кученце, което предизвиква вълнение и връща спомените, както у децата, така и у възрастните. Навярно е банално, но не всички креативни идеи са плод на дълго умуване.

Разкажи ни малко за себе си и твоите сбъднати мечти?

- Не обичам да говоря за себе си. Аз съм обикновена майка (от скоро). Работя като дизайнер от почти 15 години и харесвам това, което правя. Не винаги успявам да се отдам на работата си на 100%, но винаги давам най-доброто, на което съм способна в момента. Една от сбъднатите ми мечти е моето детенце Георги. Смятам, че всички останали сбъднати мечти бледнеят на фона на тази.

Как гледаш на възможността да имаш до себе си домашен педагог – детегледач?

- Идеята звучи прекрасно дори и за мен. Аз съм педант и смятам, че това което правя аз го правя най-добре, но в никакъв случай не подценявам опита на специалистите. Най-вероятно на определен етап и аз ще се възползвам от тази прекрасна възможност някой да ми помага за мъничето. В последната година и половина, разбрах колко е ценно всъщност да имаш 5 минути за да изпиеш едно кафе, да влезеш да се изкъпеш (сам) или просто да постоиш малко със себе си и мислите си. Безценно е!

Какви са алтернативите пред родителите днес за възпитанието на децата? Ти като майка как ги усещаш нещата?

- Аз съм широко скроен родител, отнасям се с детето си като с равен. Държа се с него като с голям човек, което не съм сигурна колко е възпитателно, но чувствам за правилно. Не вярвам в „шамарената фабрика”, вярвам в говоренето и обясняването, макар и повечето родители да казват, че той още е малък и не разбира. Децата разбират всичко. Вярвам, че разбират дори повече отколкото на нас ни се иска. Смятам и че трябва да им даваме право на избор и възможност да разбират грешките си от малки, дори това да е с цената на ожулени колене и лакти. 

От каква помощ имаш ти за малкия Георги?

- Всяка майка има нужда от физическа помощ, някои и от емоционална, но слава Богу не съм имала нужда от такава. Понякога имам нужда някой да го погледа за 2-3 часа, за да мога да сготвя, да изчистя или просто за да изляза да свърша нещо, което отлагам с месеци. И сега успявам, но с цената на разкъсано време, на безброй повтаряния „не прави това”, „не се качвай там”, „не пипай онова" - знаете как е. Имам нужда някоя вечер друг  да се грижи за него за да излезем на дълго чакания филм или на спокойна вечеря с любимия човек. Все простички неща, които обаче в един момент започват адски много да ти липсват.

С какво те промени този сладък малчо? Как релаксираш? Имаш ли време за себе си?

- Започвам отзад напред. Не, нямам време за себе си. Рядко успявам да откъсна такова време… Не съжалявам. Просто разбирам колко е било ценно. Релаксирам със семейството си. Пътуваме заедно и за мен всяко пътуване независимо от дестинацията е свързано с почивка. Георги ме промени в много посоки. На първо място ме научи да бъда изключително  търпелива (на моменти дори притеснително търпелива), научи ме да ценя времето си и това, което правя през „свободните” си моменти. Научи ме да се усмихвам в безкрайно тежките за мен моменти и още да не си проспивам живота.

Как се справяш с динамичната работна среда, стреса и предизвикателствата на новото време?

- Преди години разбрах, че ми е трудно да работя за някого и реших да променя това. Разбрах, че е безсмислено да стоиш някъде от 9:00-17:00 при положение, че нямаш ангажименти. Разбрах, че хората обичат да изливат мислите си и всеки, който е готов да ги слуша за тях е психолог, разбрах, че повечето хора нямат реална оценка за това, какво могат и това причинява стрес и напрежение у тях. След поредица от нервни кризи, хапчета за нерви и ходене по доктори един ден просто казах: „Не искам повече да продължавам така, искам да живея”. Сега няма стрес, няма напрежение, няма нерви. Работя с двама прекрасни човека, кръстници на детето ми Данчо и Жаси и смятам, че сме постигнали хармонията за която много хора могат само да мечтаят.

Би ли ни разказала как започва и завършва един твой ден?

- Това е интересен въпрос. Моят ден започва ранни зори, така започва денят на всяка майка. Правя закуска, сутрешен тоалет на Георги (опитва се да си мие зъбите сам, а е на 1,7 г., банята става в паста, много е забавно), междувременно се мъча да сготвя нещо за обяд, да пусна пералня, прахосмукачка (той е с алергия към прах) и излизаме на разходка. Дълго чаканата разходка продължава 2-3 ч., като се състои в преследване по алеите и опити да предотвратя падането му в някои от безбройните фонтани в Банкя). Следва обяд и следобеден сън, който Хер Флик (аз) се опитвам да налагам всеки ден за да издържи спокойно до 21:30 ч., когато вече батериите са паднали след втората разходка, вилнеенето  и опитите ми за приучаване към гърне. Денят ми завършва с работа пред компютъра, захващам нощна смяна и понякога пия бира и запалвам цигара (кофти навици)...

Рецепта за добър родител би ли дала?

- Не. Няма как да дам рецепта да добър родител. Какво е добър родител, навярно някой ден ще разбера дали съм била такъв, ако детето ми е добре възпитано и образовано и вече няма нужда от мен. Това ще означава, че мисията ми е изпълнена и той е станал човек с главно ”Ч”.

Какво искаш да промениш в света около теб?

- Бих променила хората, но това е дълга тема… Ако трябва да отговоря шеговито, бих променила денонощието от 24 ч. на поне 72 ч. за да имам време за всичко запланувано...

За какво мечтаеш днес?

- Имам нови проекти извън тази ми дейност и се надявам скоро да се осъществят, много е трудно, мина безкрайно много време, но вярвам, че хубавите неща стават бавно.

На кого би подарила АЛФ?

- На всичките си приятелки с деца. На мен!